Екстравертност и интровертност
Екстравертността и интровертността са понятия от концепцията на Ханс Айзенк за личността на човека. Те са популяризирани от Карл Густав Юнг.[1] Авторът си служи с три определения, за да опише личността.
Екстравертност[редактиране | редактиране на кода]
Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на локуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Екстравертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.[2]
Интровертност[редактиране | редактиране на кода]
Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки.[3]
Не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jung, C.J. (1921). Psychologischen Typen. Rascher Verlag, Zurich – translation H.G. Baynes, 1923.
- ↑ Екстравертността в Gale Encyclopedia of Childhood & Adolescence. Gale Research, 1998.
- ↑ Интровертността в Gale Encyclopedia of Childhood & Adolescence. Gale Research, 1998.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- BBC – The Human Mind – Personality Архив на оригинала от 2007-12-03 в Wayback Machine. Description of introversion and extraversion, focusing on reward-seeking behavior
- Changing Minds Another description of introversion and extraversion, taking a Jungian view
