Елеонора де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Елеонора Медичи)
Елеонора де Медичи
Херцогиня на Мантуа и Монферат
Ателие на Франс Пурбус-младши, Портрет на Елеонора де Медичи, ок. 1600 г., частна колекция
Лични данни
Управление22 септември 1587 – 9 септември 1611
Родена28 февруари 1567
Флоренция, Велико херцогство Тоскана
Починала9 септември 1611
Кавриана, Херцогство Мантуа
Предшествана отЕлеонора Австрийска
Наследена отМаргарита Савойска
Семейство
БракВинченцо I Гонзага
ПотомциФранческо
Фердинандо
Гулиелмо Доменико
Маргарита
Винченцо
Елеонора
ДинастияМедичи по рождение
Гонзага по брак
БащаФранческо I де Медичи
МайкаЙохана Австрийска
Герб[[File: |128px|]]
Елеонора де Медичи в Общомедия

Елеонòра Марѝя ди Франчèско де Мèдичи (на италиански: Eleonora Maria di Fransesco de’ Medici; * 28 февруари 1567, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 септември 1611, Кавриана, Мантуанско херцогство[1]) от рода Медичи е сестра на френската кралица Мария де Медичи и чрез женитба херцогиня на Мантуа и Монферат.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-голямата дъщеря на великия херцог на Тоскана Франческо I де Медичи (1549 – 1587) и на първата му съпруга ерцхерцогиня Йохана Австрийска (1547 – 1578). По бащина линия нейни дядо и баба са Козимо I де Медичи, първи Велик херцог на Тоскана, и Елеонора ди Толедо, аристократка от Дом Алба, свързан с кралете на Испания, а по майчина – император Фердинанд I и Анна Ягелонина, последната представителка на Дом Ягелони, който управлява кралствата Бохемия и Унгария.[2][3]

Има един брат и пет сестри:

Има и един полубрат от втория брак на баща си:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Елеонора е родена през 1567 г. Нейното кръщение се състои същата година и на него присъства кардинал Иноченцо Джоки Дел Монте, осиновен племенник на папа Юлий III. Кардинал Спинело де Бенчи отслужва ритуала от името на папа Пий V. Кръстена е година в Баптистерия на Свети Йоан, който е украсен за случая от Джорджо Вазари и Бенвенуто Челини. Кръщението е последвано от ловни излети и празненства.

Портрет на Елеонора де Медичи от Костантино де Серви

През 1574 г. бащата на принцесата наследява дядо ѝ, ставайки велик херцог на Тоскана под името Франческо I. През 1578 г., когато е на 11 години, майка ѝ умира. Бракът на родителите на Елеонора е династичен и нещастен. От осемте деца в него оцеляват само четири; останалите умират в ранна детска възраст. Малко след смъртта на съпругата си Франческо I се жени повторно за дългогодишната си любовница Бианка Капело.[1][4]

Според Марчело Донати, придворен лекар на херцога на Мантуа и Монферат, Елеонора е висока и с привлекателен външен вид въпреки подчертаните брадичка и долна устна - черти, характерни за представителите на Хабсбургите. Съвременниците отбелязват нейната грация и остър ум.[1][4]

Още в ранна възраст започват да търсят достойна партия за нея. През 1579 г. Великият херцог изпраща своя държавен секретар Белизарий Винта в двора в Мантуа с предложение за брак на принцесата с престолонаследника Винченцо, който е неин първи братовчед по майчина линия. Предложението обаче е отхвърлено поради враждебното отношение на Елеонора Австрийска, съпруга на херцога на Мантуа и Монферат към Елеонора. А през 1581 г. самият Велик херцог отхвърля предложението за брак на принцесата с престолонаследника на Лотарингия, тъй като иска да поддържа съюзнически отношения с Испанското кралство.[1]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Гулиелмо I Годзага

През октомври 1582 г. брачните преговори между дворовете в Мантуа и във Флоренция са възобновени. Този път те са инициирани от Гулиелмо I, херцог на Мантуа и Монферат. Причината за това е неуспешен брак между престолонаследника принц Винченцо и принцеса Маргарита Пармска. Представители на Дом Есте действат като посредници в преговорите. Като зестра за дъщеря си Франческо I се съгласява да даде 300 хил. скуди. Но тогава се намесва втората му жена Бианка Капело. Заради неуважителното отношение към нейната личност от родителите на младоженеца тя решава да ги унижи, като подложи Винченцо на т. нар. „тест“. Първият брак на престолонаследника е анулиран поради невъзможност да изпълни брачния си дълг поради проблеми със съпругата си. Едно от условията за съгласието на брака на Винченцо с Елеонора, по искане на Бианка Капело, е публичното потвърждение от престолонаследника на способността му да се жени.[1][4]

Сватбата на Елеонора де Медичи с Винценцо Гондзага
Торкуато Тасо

На 6 януари 1584 г. страните подписват брачен договор, а през март същата година престолонаследникът преминава „теста“ във Венеция. Още на следващия месец Винченцо, начело на своята свита, пристигна във Флоренция за булката си. От името на бъдещия тъст на Елеонора е връчен подарък диамант на стойност 10 хил. скуди. В града се провеждат тържества, след което Елеонора, заедно с годеника си, заминава за Мантуа. В деня след тържественото влизане в столицата на херцогството, на 29 април 1584 г., се състои брачната церемония на принцесата и престолонаследника. В памет на това събитие са изсечени монети в монетния двор на Херцогство Мантуа, по заповед на Гулиелмо I.[5] Сватбените тържества са помрачени от трагедията от предишния ден, когато 22 души загиват под срутена трибуна на площада пред катедралата.

През юни младоженците правят пътуване до Република Венеция и Херцогство Ферара. По случай сватбата им поетът Торкуато Тасо пише няколко сонета, един от които посвещава на самата Елеонора.[1] Елеонора ражда на престолонаследника шест деца - две дъщери и четирима сина.

Херцогиня на Мантуа и Монферат[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Елеонора от анонимен художник, 17 век

След смъртта на тъста на Елеонора на 14 август 1587 г. съпругът ѝ става херцог на Мантуа и Монферат, а тя – херцогиня. Със свекърва си, която е и нейна леля по майчина линия, Елеонора развива добри отношения. Тя избира изповедника на вдовстващата херцогиня за ментор на собствените си деца.

Винченцо I Гондзага

Въпреки многобройните изневери на съпруга си отношенията между Елеонора и Винченцо са спокойни. Когато поради екстравагантността на съпруга си херцогството започва да се сблъсква с финансова криза, херцогинята поема управлението на държавните финанси и коригира ситуацията. През 1595, 1597 и 1601 г., по време на участието на Винченцо I в армията на Свещената Римска империя във военни кампании в Унгария, Елеонора управлява херцогството от негово име. Заедно със съпруга си през април 1589 г. във Флоренция тя присъства на сватбата с Кристина Лотарингска на чичо си по бащина линия, великия херцог Фердинандо I де Медичи. И там, през юни 1599 г., вече сама, Елеонора присъства на сватбата на сестра си Мария. Тя използва присъствието си, за да преговаря със съпруга на сестра си, крал Анри IV, за защита от страна на Френското кралство на Херцогство Мантуа.[1][4][6]

Базилика „Сант Андреа“, Мантуа

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

По време на карнавала в Мантуа през февруари 1611 г. 44-годишната херцогинята получава инсулт. Малко след това тя е доведена в Кавриана с надеждата, че местният климат ще бъде по-благоприятен за здравето ѝ. През целия Велик пост съпругът ѝ се моли всеки петък за изцелението ѝ по време на службите в църквата „Св. Андрей". За същата цел той прави щедри дарения на Църквата. Но в нощта на 8 срещу 9 септември 1611 г. Елеонора умира в Кавриана. Тя е погребана в криптата на църквата „Свети Андрей“ (Сант Андреа) в Мантуа месец след смъртта си, веднага след пристигането на херцога от [[Казале Монферато], където той е бил по време на смъртта на съпругата си.[1][4]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 29 април 1584 за Винченцо I Гондзага (* 1562, † 1612) от род Гондзага, от 1587 г. херцог на Мантуа и херцог на Монферат, от когото има пет сина и две дъщери:

Меценатство[редактиране | редактиране на кода]

Херцогинята обича красотата. Обръща много внимание на музиката и литературата. Колекционира произведения на изкуството. При нейното управление херцогският двор в Мантуа се превръща в един от центровете на зараждащата се барокова култура. Там живеят и творят композиторът Клаудио Монтеверди и поетът Торкуато Тасо. Тасо е представен на херцогинята през юли 1586 г. Той ѝ посвещава няколко свои творби. Елеонора осигурява на поета специално покровителство и го подкрепя финансово. Последното произведение, което той ѝ посвещава, е поемата „Генеалогия на Дом Гондзага“, написана от него през 1591 г. Друг поет, посветил стихотворение на Елеонора, е Джамбатиста Марино.[1][4][7]

Елеонора де Медичи в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Изкуствоведката Майке Фогт-Люерсен свързва няколко портрета с Елеонора де Медичи, показващи я на различни възрасти.[2] Най-ранното изображение на херцогинята е нейният портрет от 1578 г. от Алесандро Алори, на който тя е нарисувана със сестра си Анна; сега изгубен. Сред добре познатите образи на Елеонора са портретът ѝ от Франс Пурбус Младши в колекцията на Палатинската галерия в двореца Пити във Флоренция и картината „Семейството на Винченцо Гондзага” от същия художник, на който херцогинята е изобразена с децата им, в експозицията на Музея на Херцогския дворец в Мантуа. На картината от колекцията на същия музей „Семейство Гондзага се покланя на Троицата“ от Петер Паул Рубенс, рисувана през 1604-1605 г., Елеонора е изобразена със съпруга, свекъра и свекърва си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Pellizzer S. Eleonora de’ Medici, duchessa di Mantova. www.treccani.it. — Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XLII (1993).
  2. а б Vogt-Lüerssen M. Eleonora de’ Medici, Duchess of Mantua. www.kleio.org. — Family Trees in Pictures — The Medici. Посетено на 20 март 2023 г.
  3. Alberi Eug. Relazioni degli Ambasciatori Veneti al Senato: Comprende le relazioni degli stati Europei, tranne l’Italia : [итал.]. — Firenze : A Spese dell’ Editore, 1863. — P. lxxiv. Посетено на 20 март 2023 г.
  4. а б в г д е Di Fiore F. R. Le donne di casa Medici — Eleonora de’ Medici Gonzaga. www.dols.it. — Dol’s Magazine. Посетено на 20 март 2023 г.
  5. Monete a nome di Eleonora de’ Medici. www.lamoneta.it. — I Quaderni di Moneta. Il catalogo delle monete e medaglie di Mantova. Посетено на 20 март 2023 г.
  6. Hollingsworth M. The Medici : [англ.]. — London : Head of Zeus Ltd, 2017. с. 324, 344-345, 349, 363
  7. Stevens D. The Letters of Claudio Monteverdi : [англ.]. — Cambridge : Cambridge University Press, 1980. с. 32
  • Vogt-Lüerssen, Maike. „Eleonora de' Medici, Duchess of Mantua“. kleio.org.
  • Eleonora Medici, genealogy.euweb.cz
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Элеонора Медичи“ и страницата „Eleonora de' Medici (1567-1611)“ в Уикипедия на руски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.