Емпедокъл
| Емпедокъл Ἐμπεδοκλῆς | |
| древногръцки философ | |
 | |
| Роден |
около 494 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | около 434 г. пр.н.е.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Интереси | Онтология, космология |
| Идеи | четирите стихии |
| Повлиян | Парменид, Питагорейство, Алкмеон Кротонски |
| Повлиял | Горгий, Сократ, Критий, Аристотел, Тит Лукреций Кар, Фридрих Ницше |
| Емпедокъл в Общомедия | |
Емпедокъл (на старогръцки: Ἐμπεδοκλῆς) е древногръцки философ и гражданин на Акрагант, (колония на гр. Джела в Сицилия). Смята се, че е живял приблизително между 483 и 423 година преди н.е. Сведения за неговите живот и творчество са запазени от Диоген Лаерций[1]. Според предаденото, Емпедокъл е автор на около 5000 стиха, от които днес са запазени около 530.[2]
Във философската си поема „За природата“ той обяснява, че в основата на света и нещата стоят четирите стихии – земя, въздух, вода и огън. Тези стихии се привличат или се отблъскват или, както казва авторът, – цари дружба или враждебност. За Емпедокъл това е и основа на естествения отбор при живите същества, при които се налагат съществата с най-добра комбинация между четирите стихии. Друга прочута негова философска поема, от която са запазени фрагменти, е „Пречиствания“, излагаща възгледите на Емпедокъл за душата и прераждането.
Според легендата, за да не бъде видян, че умира, и така поклонниците му да разберат, че не е бог, Емпедокъл се хвърлил в кратера на Етна.
Емпедокъл е един от последните философи, които излагат своите идеи в стихове. За това към него проявяват интерес и литератори. Фридрих Хьолдерлин е автор на пиесата „Смъртта на Емпедокъл“, а Матю Арнолд му е посветил поемата „Емпедокъл на Етна“. Ромен Ролан, скоро след получаване на Нобеловата награда за литература, му посвещава едно есе.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Диоген Лаерций, Животът на философите, кн. VIII (Питагорейци), гл. 2
- ↑ Дилс и Кранц са идентифицирали 476 стиха и нови 54 са открити и публикувани в 1999 г., вж. Alain Martin et Olivier Primavesi, L'Empédocle de Strasbourg (P. Strasb. Gr. Inv. 1665 – 1666): Introduction, Édition et Commentaire, Walter de Gruyter, 1999.
- ↑ Rolland R., Empédocle d’Agrigente et I’âge de la haine Paris: La Maison Francaise, 1918, (pdf) archive.org
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Емпедокъл, Фрагменти, Антична философия (1988), съст. Ради Радев, София: Наука и изкуство
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Empedoclis Carminum Fragmenta (Текст на фрагментите на Емпедокъл на старогръцки език) Архив на оригинала от 2020-06-06 в Wayback Machine.
- Эмпедокл. Эллинские поэты VII-III вв. до н. э., серия Античная классика, Отв. ред. М. Л. Гаспаров. Москва: Ладомир, 1999, стр. 183—201 ISBN 5-86218-237-3
- Эмпедокл (Фрагменты в стихотворном и прозаическом переводе) // Генрих Якубанис. Эмпедокл философ, врач и чародей: Данные для его понимания и оценки. Киев: тип. Имп. Ун-та св. Владимира, 1906, стр. 73-134.
| |||||||||||||||||||||||||||||
|
