Енимахале
| Енимахале Yenimahalle | |
| — село — | |
  Енимахале  Енимахале | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 110 m |
| Население | 335 души (2000) |
| Пощенски код | 39200 |
Енимахале или Енимахле (на турски: Yenimahalle, Йенимахале) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Лозенград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира между Лозенград и Бабаески.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Енимахале е българско село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Енимахале (Enimahale) има 90 домакинства и 424 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 80 български екзархийски семейства или 431 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ени махале са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Енимахале се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Енимахале
Александър Темелков (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]- Васил Пейов (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
- Димитър Янев (Попето), български революционер
- Иван Кирязов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 Сярска дружина[5]
- Коста Георгиев (1877 – 1932), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
- Христо Илиев, български революционер, войвода на ВМОРО[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 21.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 167.