Ентрепот

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ентрепот или безмитно пристанище (от френски: entrepôt – антрепо̀) е търговски пост, където стоките могат да бъдат внесени и изнесени без заплащане на вносни мита, често с голяма печалба.

Тази печалба е възможна поради изгодните местни търговски условия. Някои корабни компании предпочитат да не пътуват по цялата дължина на дълъг търговски маршрут, а да продадат стоките си на такова безмитно пристанище. След това търговците от ентрепота продават на по-висока цена на кораби, пътуващи останалия сегмент на маршрута.

От 2010 г. тази употреба е заменена предимно от безмитни зони.

Безмитните пристанища са били от специално значение в Средновековието и през времето на ранната Нова история – периода на Велики географски открития от 1500 до 1800 г., когато търговския трафик между Европа и нейните колониални владения в Америка и Азия процъфтява. Например търсенето на подправки в Европа, заедно с дългите търговски пътища, необходими за тяхната доставка, води до много по-висока пазарна цена от първоначалната закупна цена. Така много средновековни, а и по-късни търговци често не пътували целия маршрут, а използвали попътни ентрепоти, за да продадат своите стоки. Пример за такъв ентрепот от ранната нова история е Амстердам през 17 век [1].

Пътят на коприната е пример за такива дълги и често многоетапни търговски маршрути. Със синьо е означен морският маршрут – единствена алтернатива след падането на Константинопол през 1453 г. поради търговски ограничения за европейците през ранния период на османското владичество

Безмитни центрове[редактиране | редактиране на кода]

Това са търговски постове от миналото и днес, характерни с особено изразена и печеливша безмитна дейност.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Organized Markets in Pre-industrial Europe Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. (draft chapter of The Origins of Western Economic Success: Commerce, Finance, and Government in Pre-Industrial Europe) – Kohn, Meir, Department of Economics Dartmouth College, Hanover, 12 юли 2003, Page 3, посетен на 19 август 2007