Ерик Берн

Ерик Бърн
Eric Berne
	Ерик Бърн Eric Berne
американски психолог
	Ерик Бърн през 1969 г.
Роден	10 май 1910 г. Монреал, Канада
Починал	15 юли 1970 г. (60 г.) Кармел бай дъ Сий (Калифорния), САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Университет „Макгил“
Научна дейност
Област	Психология

Д-р Ерик Бърн (или Берн) (на английски: Eric Berne) е американски психолог (лекар, MD degree), роден в Канада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 май 1910 г. в Монреал, Канада, син на физик и писателка. Рожденото му име е Ерик Леонард Бернщайн, което той сменя на Ерик Бърн при получаването на американско гражданство през 1939 г. Дипломира се в университета „МакГил“, а завършва обучението си в Съединените щати, след което постъпва в армията на Съединените щати като психиатър. След войната се мести в Калифорния, където продължава своята работа като психиатър, но все повече се разочарова от психоаналитичните подходи на тогавашното време. В резултат Бърн започва развиването на нова и революционна теория, която той нарича „трансакционен анализ“. През 1958 г. той написва статия, озаглавена „Транзакционен анализ: Нов и ефективен метод на груповата терапия“, където представя своя нов подход.

След създаването на транзакционния анализ Ерик Бърн продължава развиването на своята теория като създава „Международната асоциация за транзакционен анализ“. Освен това публикува книгата „Игрите, които хората играят“ („Games People Play“) – може би най-популярният му труд.

Бърн води динамичен живот и продължава своята работа като психиатър до смъртта си през 1970 г. Женен е три пъти и има четири деца от първите си две съпруги. Умира без съпруга до себе си, но с много професионални постижения зад гърба си.

Теория[редактиране | редактиране на кода]

Според Бърн в човешкото съзнание съществуват три его-състояния – Родител (Р), Дете (Д) и Възрастен (В). Първата от тях (Родителя) осъществява безкритичен запис на всичко, случващо се около (извън) индивида в най-малко първите пет години от живота му. Особено активно се записват етичните норми и оценки за околната среда дадени от страна на фактическия родител на индивида.

Детето осъществява запис на вътрешния емоционален живот на детето. Този запис също е безкритичен. Той отговаря за чувствата и е пряко свързан със способността за запомняне и разпознаване на лица и физиономии.

Възрастният започва да се формира между десетия и дванадесетия месец и това формиране продължава през целия съзнателен живот на индивида. Възрастният възприема жизнения опит на човека. На него се дължат жестовете и маниерите ни. Тази част от его-състоянията е критична. Тя подлага на съмнение оценките и решенията на Родителя и Детето (в себе си) въз основа на собствения си жизнен опит. Тя си задава въпроси и търси отговори. Според Бърн е възможно взаимодействие между различните его-състояния. В това взаимодействие се корени основата на учението на Бърн.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език:

Игрите, които хората играят, Изд. Наука и изкуство, 1996
Игрите, които хората играят, Изд. ТрансКарго, 2008
Въведение за начинаещи в психиатрията и психоанализата, Изд. ТрансКарго, 2008
Игрите, които хората играят, Изд. Изток-Запад, 2022 (същия превод като от 1996)

На английски език:

The Mind in Action; 1947, New York, Simon and Schuster.
The Structures and Dynamics of Organizations and Groups; 1961; (1984 Paperback reprint: ISBN 0-345-32025-5).
Transactional Analysis in Psychotherapy; 1961; (1986 reprint: ISBN 0-345-33836-7).
Sex in Human Loving; 1963, Beverly Hills, California: City National Bank.
Games People Play: the Psychology of Human Relations; 1964 (1978 reprint, Grove Press, ISBN 0-345-17046-6); (1996 Paperback, ISBN 0-345-41003-3)
The Happy Valley; 1968, Random House Publisher, ISBN 0-394-47562-3
A Layman's Guide to Psychiatry and Psychoanalysis (Paperback); 1975, Grover Press; ISBN 0-394-17833-X
What Do You Say After You Say Hello?; 1975; ISBN 0-552-09806-X