Ернст Телман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ернст Телман
Ernst Thälmann
германски политик

Роден
Починал
18 август 1944 г. (58 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Религияатеизъм
Политика
ПартияНезависима социалдемократическа партия на Германия
Комунистическа партия на Германия
Райхстаг
Депутат (1925 – 1933)
Семейство
СъпругаРоза Кох
ДецаИрма Телман

Уебсайт
Ернст Телман в Общомедия

Ернст Телман (на немски: Ernst Thälmann) е виден политик, комунист и профсъюзен лидер в Германия от 1910-те до 1930-те години. Лидер на германските комунисти, той е сред главните политически опоненти на Хитлер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Хамбург на 16 април 1886 г. От 14-годишен работи, на много места, включително в Съединените щати. Завърнал се в родината си, Телман се включва в работническото движение, оглавява профсъюза на транспортните работниците в Хамбург от 1912 г. Служи в артилерията през Първата световна война.

В края на 1917 година встъпва в Независимата социалдемократическа партия на Германия. Той оглавява нейната градска организация в Хамбург (1919) и я присъединява към Комунистическата партия на Германия (КПГ) през 1920 г. Става член на Централния комитет на КПГ (1922). Под негово ръководство е организирано Хамбургското въстание от 1923 г. Ръководи бойното крило на КПГ – организацията „Рот фронт“ (Съюз на борците от червения фронт). Избран е за председател е на ЦК на КПГ през 1924 г.

Депутат е в Райхстага от 1925 до 1933 г. Кандидат-президент на президентските избори през 1932 г., когато на 2-рия тур събира 10,2 % от подадените гласове срещу 36,8 % за Адолф Хитлер и 53 % за победителя Паул фон Хинденбург.

След подпалването на сградата на Райхстага през нощта на 27 срещу 28 февруари 1933 година в Германия започват арести на комунисти. Телман е арестуван на 3 март същата година и е държан в единична килия. Не е съден, тъй като след провала на Лайпцигския процес срещу Георги Димитров и други комунисти нацистите избягват публични процеси за разправа с политическите им противници. През август 1944 година е прехвърлен в концлагера Бухенвалд (край Ваймар), където е разстрелян на 18 август 1944 г.

„Ако кажа, че виждам смисъла на живота в борбата за делото на работническата класа, то едва ли ще ме разберете…“ (Ернст Телман)[1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Телман са посветени художествени произведения като филми (3 от ГДР и друг от Обединена Германия, 2009), кантатата „Ernst Thälmann“ от Günter Kochan (академик от ГДР) и творбата Thälman Variations за пиано от британския комунист Cornelius Cardew, а също така научни трудове и публицистика.

В негова чест са издигнати редица паметници, наименувани са множество обекти и организации в Германската демократична република, останалите социалистически държави и в други страни. Сред най-известните са следните:

  • батальон „Телман“ и други формирования от интербригадисти в Испания (1936 – 1939),
  • пионерската организация в ГДР,
  • необитаем остров на Куба,
  • Телмански район в Карагандинска област, Казахстан (закрит),
  • селище от градски тип Телманово в Донецка област, Украйна,
  • селища, площади и улици, училища, заводи и фабрики.
  • в България в годините на социализма (1944 – 1989 г.) името на Ернст Телман носи първата в страната по време езикова гимназия в град Ловеч, открита през 1950 г.

След краха на социалистическата система единствените нови обекти, посветени на Телман, са негов паметник[2] в посьолок Телман, Ленинградска област и улица „Ернст Телман“ в Красноярск, Русия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Если я скажу, что вижу смысл жизни в борьбе за дело рабочего класса, то вы вряд ли поймете меня…“ Цит. по кн.: Е. И. Парнов. „Секретный узник“ („Секретен затворник“)
  2. Открытие памятника Эрнсту Тельману Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. – в lepkagips.ru