Ехидни

Ехидни

Същинска ехидна (T. aculeatus)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Еднопроходни (Monotremata) семейство: Ехидни (Tachyglossidae)

Научно наименование

Tachyglossidae Gill, 1873

Ехидни в Общомедия

[ редактиране ]

Ехидните (Tachyglossidae) са семейство бозайници. Срещат се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред – птицечовката – женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ наподобяващо таралеж и е покрито с дълги бодли и косми. Човката и е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 съществуващи днес вида.

Класификация

Семейство Tachyglossidae – Ехидни

• Род Tachyglossus
  • Tachyglossus aculeatus, Късоноса ехидна, Австралийска ехидна
    • Tachyglossus aculeatus aculeatus
    • Tachyglossus aculeatus acanthion
    • Tachyglossus aculeatus lawesii
    • Tachyglossus aculeatus multiaculeatus
    • Tachyglossus aculeatus setosus
• Род Zaglossus
  • Zaglossus attenboroughi, Проехидна на Атънбъроу, Дългомуцунеста ехидна
  • Zaglossus bartoni,
    • Zaglossus bartoni bartoni
    • Zaglossus bartoni clunius
    • Zaglossus bartoni diamondi
    • Zaglossus bartoni smeenki
  • Zaglossus bruijni, Проехидна, Дългоноса ехидна, Дългоноса проехидна
  • Zaglossus hacketti (изчезнал)
  • Zaglossus robustus (изчезнал)

Характерни особености

Ехидните са бозайници. Те са типични сухоземни животни. Активни са предимно нощем, през деня почиват. Срещат се в Австралия, о-в Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред – птицечовката – женската снася яйца, носи ги от 7 до 10 дни в коремната си торба. Новороденото достига едва 12 мм дължина и ближе млякото, стичащо се от млечните жлези. След 6 – 8 седмици малките са дълги вече 10 см и майката ги крие в гнезда. Наблюдава се появата на бодли. Тялото напомня на таралеж. Ехидните използват бодлите си за защита – подобно на таралежа те могат да се свиват на кълбо. Човката им е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида. Ехидните живеят повече от 50 години.

Както при птицечовките така и при ехидните – всички проводи (яйцепроводи, семепроводи и пикочопроводи) на животното се свързват в един – клоака. Мозъкът на ехидната е по-добре развит от този на птицечовката. Тези животни имат много добър слух и лошо зрение, усещат всяко сътресение, имат добре развито обоняние.

Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи и, за разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време (до 1 месец). Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Те поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.