Еяси
| Еяси | |
| — солено, алкално, безотточно — | |
 Сателитна снимка на езерото Еяси, Танзания | |
  Местоположение в Танзания | |
| Местоположение | Африка, Танзания – Източноафриканска рифтова долина |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Сибити (най-голям – югозападен край), Барай (делта в североизточната част) и др. |
| Отток | Няма |
| Дължина | 50 – 80 км. |
| Площ | 1050 км2 |
| Надм. височина | 1040 м |
| Еяси в Общомедия | |
Еяси (Няраса [1]) (Eyasi) е безотточно солено езеро в Северна Танзания, разположено в основата на южната част на платото на Националния парк Серенгети, в непосредствена близост до кратера на вулкана Нгоронгоро. Това е едно от няколкото езера, намиращи се на дъното на силно сеизмичната Източноафриканска рифтова долина.[2] Езерото е много плитко, като средната му дълбочина е не повече от 1 м. Открито е през 1892 г. от австрийския топограф и етнограф Оскар Бауман.[3]
Езерото има форма на леко извит правоъгълник с дължина около 50 км, а през дъждовните периоди дължината достига до 80 км.[4] Ориентирано е от североизток на югозапад, разположено е на около 1040 м. надморска височина и заема площ от около 1050 км2. Югозападният му бряг е сравнително по-силно разчленен и по-плитък заради наслоени утаечни пластове.[2][5] Североизточният е сравнително скалист и опира в склоновете на Нгоронгоро.
Води[редактиране | редактиране на кода]
Характерни са значителни сезонни колебания на водното ниво, като в отделни години през сухия сезон езерото може изцяло да пресъхне.[5] В годините когато влиянието на Ел Ниньо е по-силно, езерото може да излезе от бреговете си и тогава привлича хипопотамите от Серенгети. Главен приток на езерото е река Сибити (Sibiti), която се влива в него в югоизточния му край, а втори по големина приток е река Барай (Baray), вливаща се в североизточната му част. В началото на ХХІ век водите на тази река са по-пълноводни заради обезлесяването на районите, през които протича. Югозападната част на калдерата на вулкана се отводнява в северния край на езерото.[2] Само малка част от водите на платото Серенгети се оттичат в Еяси, като най-големият приток от тях е река Саю (Sayu).[6]
Водите на езерото съдържат висока концентрация на йони (алкалността му е по-висока от 60 meq/L), проводимостта му е 6000 – 160,000 µS и съдържа сериозно количество твърди минерални отлагания. Химическият анализ на езерните води показва, че те са със сходен състав с тези на изворите, захранващи по-големите водни площи в Източноафриканската рифтова долина. Водите му не съдържат никакъв въглероден диоксид, с който са наситени водите на някои от останалите езера в долината.[7]
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Поляните и горите край бреговете на езерото са местообиталище за много диви животни и водоплаващи птици – леопарди, хипопотами, жирафи, носорози, слонове, различни видови маймуни, щъркели, пеликани, Най-разпространеният вид маймуни са бабуините. Тук са регистрирани 35% от популацията в Танзания на застрашеното от изчезване малко фламинго (Phoeniconaias minor).[8] През дъждовния сезон в езерото може да се лови риба, но тя е в съвсем ограничено количество. Повече са сладководните видове, обитаващи притоците на Еяси.[6]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Териториите около езерото са населени с няколко африкански племена. Племето датога обитава югоизточната част на долината Яеда и се занимава със земеделие, скотовъдство и занаятчийство.[9] Ираку живеят в югозападна Яеда в район, изпъстрен с големи скални образувания. Хадзапите живеят на малки групи и се препитават основно от лов и събиране на ядливи корени и плодове.[10] Масаите са полуномадско племе, най-многолюдното в района и най-добре изученото.[3] Племето исанзу обитава южния район около езерото, а племето сукума – долното течение на река Сибити.[11]
Фосили[редактиране | редактиране на кода]
Край езерото Еяси през 1935 г. са открити останки от човешки череп, за предполагаемата възраст на които все още се водят спорове.[12]
- Карта на Google map
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Большая Советская Энциклопедия/ІІ изд./т.30, стр. 247
- ↑ а б в NASA – Earth from Space // Архивиран от оригинала на 2007-03-11. Посетен на 2010-10-18.
- ↑ а б Massai WildlifeConservation and Human Need
- ↑ Google map of Lake Eyasi, Tanzania
- ↑ а б Словари и энциклопедии на Академике
- ↑ а б R.H.Hughes, J.S. Hughes – „A directory of African wetlands“/изд. 1992, стр. 253
- ↑ Geothermal Resources of Tanzania[неработеща препратка]
- ↑ Wetlands International, BirdLife International и UNEP World Conservation Monitoring Centre (UNEP-WCMC)
- ↑ The Datoga tribe – Cultural experience
- ↑ Народът хадза – National Geographic България, архив на оригинала от 6 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110206220446/http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=160, посетен на 18 октомври 2010
- ↑ Mark H.C. Bessire – Sukuma culture and Tanzania, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915202841/http://philip.greenspun.com/sukuma/intro.html, посетен на 18 октомври 2010
- ↑ Journal of Human Evolution, September 1984, Pages 487 – 501
| |||||
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |