Жан Боден
| Жан Боден Jean Bodin | |
| френски философ и теоретик | |
 | |
| Роден |
1530 г.
|
|---|---|
| Починал | 1596 г.
Лаон, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Парижки университет |
| Жан Боден в Общомедия | |
Жан Боден (на френски: Jean Bodin; на латински: Bodinus) е френски юрист и политически философ, член на Парижкия парламент и професор по право в Тулуза. Известен с теорията си за суверенитета, пише и трудове в други области. Живее по времето след протестантската Реформация, когато Франция е раздирана от религиозни конфликти. През целия си живот изповядва католицизма, но критикува прекомерната папска власт над правителствата, като се изказва за силна национална монархия като противовес на разцеплението.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1530 г. в Анжер, Франция. Завършва право в Тулуза и последователно е преподавател, адвокат и прокурор – от 1560 г. работи като юрист в Париж, от 1571 г. – служи на херцога на Аленсон, а от 1577 г. до смъртта си отговаря за правосъдието в Лаон.
Основните му творби са „Шест книги за републиката“ (на френски: Les six livres de la république), в които развива идеите си и дефинира термините „суверенитет“ и „неутрална власт“ (на френски: pouvoir neutre).[1] Към края на живота си пише диалог между различните религии, които постигат съгласие помежду си, но този труд остава непубликуван.
Теории и идеи[редактиране | редактиране на кода]
Владетелят стои над всички партии и заинтересовани страни и обединява в абсолютна независимост и суверенно цялата власт в държавата. Светските закони не важат за владетеля, който в замяна обаче трябва да гарантира свободата на вярата и сигурността на всичките си поданици. Владетелят остава подчинен единствено и само на Бог и религиозните закони.[1]
При Боден, който вижда модерната държава като съвкупност от всички семейни родове живеещи в нея, суверенитетът на владетеля е най-важният му атрибут. Той концептуализира три вида държави и суверени – монархия, аристокрация и демокрация. Неговото предпочитание към монархията произтича от убеждението му, че само един-единствен и всемогъщ монарх може да се справи с класовите конфликти между богати и бедни.[2]
| суверен | държавен модел |
|---|---|
| един | монархия |
| няколко | аристокрация |
| всички | демокрация |
Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]
Боден разработва начин за помирение и модел за функционирането на Франция след гражданските войни. Същевременно подготвя концептуално и теоретично абсолютизма в родината си.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Methodus ad facilem historiarum cognitione (1566)
- Réponse aux paradoxes de M. de Malestroict touchant l’enrichissement de toutes choses et le moyen d’y remédier, (1568)
- Les Six Livres de la République (en 6 livres, Paris, 1576, réédité dès 1577 et à nouveau en 1579)
- Iuris universi distibutio (1578)
- De la démonomanie des sorciers (1580)
- Apologie ou réponse pour la République de Bodin (Paris, 1581)
- Amphithéâtre de la nature (1595)
- Universae naturae theatrum (1596)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контрол[редактиране | редактиране на кода]
|
