Жерар Женет
| Жерар Женет Gérard Genette | |
| френски литературен теоретик и историк | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж)[1] Парижки хуманитарен факултет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна теория, история на литературата, културология, изкуствознание |
| Работил в | Сорбона, EHESS |
| Известен с | транстекстуалност, диегеза, металепсис |
Жерар Раймон Женет (на френски: Gérard Raymond Genette) e френски литературен теоретик и историк, свързан със структуралисткото движение и фигури като Ролан Барт и Клод Леви-Строс и по-късно с аналитичната естетика.
Той е видна фигура на френския структурализъм от 1960-те години и, за разлика от други, запазва много от оригиналната си ориентация, без да премине към постструктурализъм. Негов принос са редица методологически нововъдения в разглеждането на текстовете, както и разкриването на нови перспективи в литературно-историческата тематика[2].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Жерар Женет е роден в Париж на 7 юни 1930 г. в семейството на Гастон и Роз Женет. Учи в лицея Лаканал и в École Normale Supérieure. Завършва и Сорбоната, където защитава докторат през 1954 г. Учител в Льоман (1956 – 1963), доцент в Сорбоната (1963 – 1967), професор във Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales, съкр. EHESS) (1967 – 1994).
След като напуска Френската комунистическа партия, Женет за кратко става член на групата „Социализъм или варварство“ (1957 – 58).[3]
На 18 юни 1959 г. сключва брак с Раймонд Дебре, която също е литератор. Имат три деца: Кристин, Франсоа и Натали.
През 1970 г. заедно с Цветан Тодоров Женет основава списание Poétique и започва да води като отговорен редактор поредица от книги под същото заглавие в издателство „Сьой“.
Заемал значителни постове в различни културни институти, между които най-важният е директор на École des hautes études en sciences sociales[4]. Гост професор в Йейлския университет.
Научно творчество[редактиране | редактиране на кода]
През 1994 г. Женет се оттегля от официалните си постове и в следващите години издава двата тома на своята обобщаваща естетика.[5] В последните десетина години той пише поредица от книги, започваща с Бардадрак (2006), в които фрагментарен биографичен материал е смесен с разнородни бележки. Своята кариера на литературен теоретик Женет излага доста подробно в предговора на том 4 от поредицата "Фигури", излязъл в 1999 г.[6]
Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Figures (I-V), Paris:Seuil, 1966 – 2002; (5 сборника с издавани статии, излизащи последователно с номера Figures I,II).
- Figures I, coll. „Tel Quel“, 1966;
- Figures II, coll. „Tel Quel“, 1969;
- Figures III, coll. „Poétique“, 1972;
- Figures IV, coll. „Poétique“, 1999;
- Figures V, coll. „Poétique“, 2002.
- Mimologiques: Voyage en Cratylie, Paris:Seuil, 1976.
- Introduction à l'architexte, Paris: Seuil, 1979 (2004).
- Palimpsestes: La Littérature au second degré, Paris: Seuil, 1982.
- Seuils, Paris: Seuil, 1987.
- Fiction et diction, Paris: Seuil, 1991 (2004).
- L'Œuvre de l'art (1 – 2), Paris: Seuil (1994 – 7), (в един том 2010)
- Métalepse, Paris: Seuil, 2004
- Bardadrac, Paris: Seuil, 2006
- Discours du récit, Paris: Seuil, 2007 (съдържа „Discours du récit“ от Figures III, p.71 – 273 (1972) и Nouveau Discours du récit, Paris: Seuil, 1983)
- Codicille, Paris: Seuil, 2009
- Apostille, Paris: Seuil, 2012
- Épilogue, Paris: Seuil, 2014
- Postscript, Paris: Seuil, 2016
- На български
- Жерар Женет, Фигури (из Фигури I, II и III), София: Фигура, 2001, 272 с. (ISBN 954-9985-10-5)[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.archicubes.ens.fr
- ↑ Вж. Жьонет Ж., „Литература и история“. – сп. Литературата, кн. 1 (1996), с. 33 – 41.
- ↑ ((de)) Gabler, Andrea. Arbeitsanalyse und Selbstbestimmung Zur Bedeutung und Aktualität von Socialisme ou Barbarie // 2006. Посетен на 31 декември 2012.
- ↑ ((en)) Harari, Josue. Textual Strategies. University Paperbacks, 1980. ISBN 0-416-73750-1. с. 43 – 4.
- ↑ Immanence et transcendance (1994) и 'La Relation esthétique(1997), издадени заедно в Genette G., L'Œuvre de l'art, 2010
- ↑ Genette G., Du texte a l'oeuvre, Figures IV, 1999
- ↑ Амелия Личева, „Женет на български“, рец. във в. Култура, бр. 17, 26 април 2002 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Комплексът Нарцис“, превод Миряна Янакиева, Литературен вестник, бр. 34, 17 октомври 2001 г.
- „Структурализъм и литературна критика“, превод Миряна Янакиева, електронно списание LiterNet, 26 декември 2000, № 12 (13)
- „Bъведение в архитекста“ (прев. Тереза Михайлова). – сп. Homo Ludens: списание за театър, (ISSN: 1311 – 5111), 8 – 9 (2003), c. 271 – 277
- Миряна Янакиева, „Жерар Женет (1930 – 2018)“, в. „Култура“, бр. 19 (2943), 18 май 2018 г.
|
