Жиленци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Общи данни
Население987 души[1] (15 март 2024 г.)
38,3 души/km²
Землище25,797 km²
Надм. височина656 m
Пощ. код2573
Тел. код07921
МПС кодКН
ЕКАТТЕ29386
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Кметство
   кмет
Жиленци
Камен Златков
(ЗНС, ПКЕ)
Жиленци в Общомедия

Жѝленци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2] Кмет:Камелия Анева-Андонова

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Жиленци се намира в планински район, в полите на планината Осогово, на 5 километра западно от гр. Кюстендил, на шосето Кюстендил – Гюешево – Скопие. Селото е съставено от махали: Везенска, Рекалска, Грънчарска, Център, Сърбинска, Чифлика, Долна и Мазнево.

До 1966 г. селото се нарича Жилинци.[3]

На 8 май 1971 г. към селото е присъединена махалата Долна Брестница.[4]

Климат – планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жилинци (1883 – 1966), община Жиленци (1966 – 1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.).[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 697 409 1096 1331 1375 1476 1325 1328 1445 1366 1167

История[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Селището за първи път се споменава в османски данъчен регистър /тефтер/, съставен между 1570 – 1572 година.[6] Има следи от антично селище в местността Манастирището, източно от селото.

През 1893 г. селото има 23260 декара землище, от които 17180 дка гори, 2664 дка ниви, 304 дка естествени ливади, 216 дка овощни и зеленчукови градини, 143 дка лозя и др., и се отглеждат 606 овце, 161 кози, 710 говеда и 13 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството, дърводобив, каменарство и овощарство. Развиват се домашните занаяти. Има множество воденици.

В селото е съществувало килийно училище (1850 – 60). През 1893 г. е построена църквата „Свети Никола“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1905 г. е учредено Взаимоспомагателно дружество „Орач“, а през 1912 г. – Земеделско кооперативно сдружение „Свети Симеон“.

През 1960 г. кооперация „Орач“ се влива в „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1920 г. се учредява читалище „Пробуда“.

През 1947 г. е имало 56 воденици по река Глоговщица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Димитър Каляшки“, което от 1960 г. преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1978 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Има цех за безалкохолни напитки, лекарски участък, пощенска станция (1953). Построено е ново училище (1974 – 1980). Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано и асфалтирано. Строят се множество нови обществени и частни сгради.

Поради близостта му до гр. Кюстендил и прекрасните природа и климат, населението на селото се увеличава.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Жиленци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Димитър Каляшки-1920“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • В началото на месец септември се провежда родов събор, на който правят среща хора родени, израснали, учили и живели в селото.
  • Курбан на Никулден в двора на църквата.
  • Курбан на Голяма Богородица в двора на църквата.
  • Курбан на Архангеловден в двора на църквата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел С. Маджев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[8]
  • Никола Стоянов – първия кмет на Жиленската селска община след Освобождението (1883).
  • Атанас Големинов (1852 – 1935), опълченец, почетен гражданин на Габрово (1923) и Кюстендил (1928).
  • Олга Борисова (1941 – 2021), солистка на ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия и на „Мистерията на българските гласове“. Записала е десетки песни от свой роден край, които стават популярни в цяла България – „В село дюгере дойдоа“, „Лепа Яно“, „Майстор Манол“ и други. Олга Борисова е носителка на наши и международни награди от фолклорни конкурси и фестивали. Удостоена е със званието „заслужил артист“, „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и на званието „почетен гражданин“ на град Кюстендил за нейната 65-годишнина през 2006 година. Изнасяла е концерти в България и в Европа, Азия, Америка и Африка.
  • Димитър Каляшки (1910 – 1943), партизанин, антифашист. Предаден е от свой съселянин и загива в родното си село след кратка престрелка с жандармерията. Реставрирана е и е запазена като музей родната му къща, която се намира на около 300 метра от църквата Св. Никола.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, изд. БАН., 1963 г., с.156 – 162;
  • Димитров, Тодор. Жиленци, Кюстендил, 2002 г.;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.102 – 110;

Източници[редактиране | редактиране на кода]