Житен (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Житен (Област Добрич))
За другото българско село вижте Житен (София-град).

Житен
Общи данни
Население133 души[1] (15 март 2024 г.)
5,66 души/km²
Землище23,51 km²
Надм. височина180 m
Пощ. код9555
Тел. код057307
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ29444
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП за България; 2015)

Житен е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал Тошево, област Добрич. Кмет Снежана Димитрова

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Трети ноември ще остане в историята на село Житен като ден за преклонение пред паметта на десетките отвлечени добруджанци през 1916 – 1918 г.

На церемонията по тържественото откриване на мемориала „Неовършеният харман“ присъстват кметът на Добрич Детелина Николова и председателят на Общинския съвет Иван Мандев, зам.-кметът на община Генерал Тошево Георги Георгиев, зам.-кметът на община Добрич Пламен Ганчев, чийто корени са от с. Житен, зам.-кметът на община Добрич Надежда Петкова, главният секретар на община Генерал Тошево Вяра Дянкова, общински съветници, представители на общинска администрация, кметове и кметски наместници, както и много граждани, потомци на отвлечените по време на румънската окупация.

Идеята за изграждането на „Неовършеният харман“ е обявена от инициатора Гено Генов по време на проведената на 2 септември 2006 г. земляческа среща в с. Житен. Тогава той предложи, а присъстващите в залата единодушно приеха да се изгради паметник на отвлечените 66 жители на селото, повечето от които никога не са се върнали в родния си край. Гено Генов подкрепи идеята си с първоначално дарение от 1000 лева. По-късно в изграждането на паметника със средства от бюджета се включиха община Генерал Тошево и 23 дарители от общината.

Първата копка на паметника бе направена на 18 септември 2007 г. от кмета на общината Димитър Михайлов и инициатора Гено Генов. В основата на мемориала бе вградено послание към идните поколения, което ще бъде отворено през 2057 г.

В словото си кметът на с. Житен Илия Добрев обясни, че мемориалът е по проект на арх. Пламен Касабов, а изпълнението бе възложено на строителната фирма „Сити трейд“ от Добрич с управител Михаил Божилов. Строителните дейности са финансирани от общинска администрация – Генерал Тошево.

Мемориалният паметник е символ на прекършения живот и прекъснатата работа на 66 жители на с. Житен на възраст от 12 до 72 години, които са част от хилядите добруджанци с неизвестна съдба, отвлечени и незавърнали се от Молдова, оставили осиротяла челяд, недовършена селскостопанска работа и всичките си земни дела, каза Илия Добрев.

В словото си зам.-кметът на община Генерал Тошево Георги Георгиев припомни изключително интересни исторически факти, които дълго бяха премълчавани, но трябва да се знаят от настоящите и идните поколения. Паметникът в с. Житен е свидетелство за нашата памет, за спомена ни за 40 000 добруджанци, чийто живот, младост и сили бяха отнети и чиято липса бе болезнено почувствана от техните близки, наследници и от цяла днешна Добруджа, подчерта в словото си г-н Георгиев.

С развълнуван глас инициаторът за изграждането на мемориалния паметник и наследник на отвлечени жители на с. Житен Гено Генов благодари на всички, които са спомогнали да се увековечи паметта на пострадалите и загинали добруджанци.

Трикольорната лента за откриването на мемориалния паметник прерязаха инициаторът за изграждането му Гено Генов, зам.-кметът на общината Георги Георгиев и кметът на селото Илия Добрев. Панихида в памет на отвлечените и освещаване на паметника отслужи отец Петър Димитров. С едноминутно мълчание и падане на колене бе почетена паметта на всички, които през 1916 – 1918 г. са отвлечени и не са се завърнали по родните си места.

Венци и цветя на признателност бяха положени от името на общински съвет и общинска администрация в Генерал Тошево, община Добрич, кметството и читалището в с. Житен, Регионалния исторически музей в Добрич, Историческия музей в Генерал Тошево, Дружеството на краеведите, кметствата в селата Красен, Росица и Изворово, Общинския младежки съвет в Генерал Тошево, училището в Красен, читалищата в Кардам и Росица, Общинската структура на ДПС в Генерал Тошево и десетки граждани, потомци на отвлечените българи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]