Жо-Вилфрид Цонга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жо-Вилфрид Цонга
Jo-Wilfried Tsonga
Цонга на Ролан Гарос, 2021 г.
Цонга на Ролан Гарос, 2021 г.
Информация
Държава Франция
Роден
17 април 1985 г.  (на 39 г.)
Живее вГингинс, Швейцария
Височина / Тегло188 cm
Кариера
Професионална2004
Оттеглил се2022
Пари от наградни фондове$ 22 458 018 [1]
Сингъл
Победи-загуби467–236
Титли от ATP18
Най-висока позиция5 (27 февруари 2012)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияФинал (2008)
Ролан ГаросПолуфинал (2013, 2015)
УимбълдънПолуфинал (2011, 2012)
ОП на САЩЧетвъртфинал (2011, 2015, 2016)
Двойки
Победи-загуби83–67
Титли от ATP4
Най-висока позиция33 (26 октомври 2009)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия2-ри кръг (2008)
Ролан Гарос1-ви кръг (2002, 2003, 2009)
УимбълдънКвалификации 1-ви кръг (2009)
Отборно
Купа ДейвисФранция
Шампион: 2017
Хопман КъпШампион: 2014
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Лондон 2012 - двойки
Информацията е актуална към 8 декември 2023
Жо-Вилфрид Цонга в Общомедия

Жо-Вилфрид Цонга (на френски: Jo-Wilfried Tsonga) е френски тенисист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жо-Вилфрид Цонга е роден на 17 април 1985 в Льо Ман. Майка му е французойка, а баща му е хандбалист от Република Конго, който през 1970-те години се мести да живее във Франция. Втори братовчед на Жо-Вилфрид е футболистът на Нюкасъл Шарл Н'Зогбия. Цонга носи прякора Али заради приликата му с лицето на боксовата легенда Мохамед Али.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Цонга печели Откритото първенство на САЩ за юноши през 2003 г., побеждавайки на финала Маркос Багдатис. На другите три турнира от Големия шлем стига до полуфинал.

Цонга става професионалист през 2004 г., но серия от контузии го измъчва до края на 2006 – дискова херния, две контузии на дясното рамо, контузия на гърба и две в коремната област – и затова не може да взима пълноценно участие на всички турнири. Въпреки това спечелва четири Чалънджър и пет Фючърс турнира.

През 2007 г. Цонга и Анди Родик изиграват най-дългия тайбрек в историята на Откритото първенство на Австралия – Цонга печели с 20:18, но впоследствие губи срещата от първия кръг с 1:3 сета. Цонга печели още четири Чалънджъра и един фючърс и това, както и добрите му игри на Уимбълдън (четвърти кръг), Откритото първенство на САЩ (трети кръг), в Лион (полуфинал) и Мец (четвъртфинал), го изкачва с над 150 места в ранглистата, завършвайки годината на 43-то място. В Лион печели титлата на двойки със Себастиан Грожан.

През 2008 г. Цонга стига до полуфинал в Аделаида е печели титлата на двойки в Сидни с Ришар Гаске. Най-големият успех в кариерата му обаче е финалът на Откритото първенство на Австралия, загубен в четири сета от Новак Джокович. Непоставеният Цонга стига дотам след победи над тенисисти от ранга на Анди Мъри, Михаил Южни и Рафаел Надал.

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Финали на турнири от Голям шлем (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
2008 ОП Австралия Новак Джокович 6–4, 4–6, 3–6, 6–7(2–7)

Финали от Финалния турнир на Световния Тур на ATP (1)[редактиране | редактиране на кода]

година място финален турнир съперник във финала резултат
2011 Лондон Тенис Мастърс Къп Роджър Федерер 3–6, 7–6(8–6), 3–6

Титли от турнири от сериите Мастърс (2)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
2008 Париж Мастърс Давид Налбандиян 6–3, 4–6, 6–4
2014 Канада Оупън Роджър Федерер 7–5, 7–6(7–2)

Финали на турнири от сериите Мастърс (2)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
2011 Париж Мастърс Роджър Федерер 1–6, 6–7(3–7)
2015 Шанхай Мастърс Новак Джокович 2–6, 4–6

ATP финали (18 титли; 30 финала)[редактиране | редактиране на кода]

П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 2008 ОП Австралия Голям шлем Твърда Новак Джокович 6–4, 4–6, 3–6, 6–7(2–7)
Победа 1–1 2008 Тайланд Оупън Международни Твърда (з) Новак Джокович 7–6(7–4), 6–4
Победа 2–1 2008 Париж Мастърс Мастърс 1000 Твърда (з) Давид Налбандиян 6–3, 4–6, 6–4
Победа 3–1 2009 Южна Африка Оупън 250 серии Твърда Жереми Шарди 6–4, 7–6(7–5)
Победа 4–1 2009 Оупън 13 250 серии Твърда (з) Микаел Льодра 7–5, 7–6(7–3)
Победа 5–1 2009 Япония Оупън 500 серии Твърда Михаил Южни 6–3, 6–3
Загуба 5–2 2011 Ротердам Оупън 500 серии Твърда (з) Робин Сьодерлинг 3–6, 6–3, 3–6
Загуба 5–3 2011 Куинс Клъб Чемпиъншипс 250 серии Трева Анди Мъри 6–3, 6–7(2–7), 4–6
Победа 6–3 2011 Мозел Оупън 250 серии Твърда (з) Иван Любичич 6–3, 6–7(4–7), 6–3
Победа 7–3 2011 Виена Оупън 250 серии Твърда (з) Хуан Мартин дел Потро 6–7(5–7), 6–3, 6–4
Загуба 7–4 2011 Париж Мастърс Мастърс 1000 Твърда (з) Роджър Федерер 1–6, 6–7(3–7)
Загуба 7–5 2011 Мастърс Къп (Лондон) ATP Финали Твърда (з) Роджър Федерер 3–6, 7–6(8–6), 3–6
Победа 8–5 2012 Катар Оупън 250 серии Твърда Гаел Монфис 7–5, 6–3
Победа 9–5 2012 Мозел Оупън 250 серии Твърда (з) Андреас Сепи 6–1, 6–2
Загуба 9–6 2012 Чайна Оупън 500 серии Твърда Новак Джокович 6–7(5–7), 2–6
Загуба 9–7 2012 Стокхолм Оупън 250 серии Твърда (з) Томаш Бердих 6–4, 4–6, 4–6
Победа 10–7 2013 Оупън 13 250 серии Твърда (з) Томаш Бердих 3–6, 7–6(8–6), 6–4
Загуба 10–8 2013 Мозел Оупън 250 серии Твърда (з) Жил Симон 4–6, 3–6
Загуба 10–9 2014 Оупън 13 250 серии Твърда (з) Ернест Гулбис 6–7(5–7), 4–6
Победа 11–9 2014 Канада Оупън (Монреал) Мастърс 1000 Твърда Роджър Федерер 7–5, 7–6(7–3)
Победа 12–9 2015 Мозел Оупън 250 серии Твърда (з) Жил Симон 7–6(7–5), 1–6, 6–2
Загуба 12–10 2015 Шанхай Мастърс Мастърс 1000 Твърда Новак Джокович 2–6, 4–6
Загуба 12–11 2016 Виена Оупън 500 серии Твърда (з) Анди Мъри 3–6, 6–7(6–8)
Победа 13–11 2017 Ротердам Оупън 500 серии Твърда (з) Давид Гофен 4–6, 6–4, 6–1
Победа 14–11 2017 Оупън 13 250 серии Твърда (з) Лукас Пуи 6–4, 6–4
Победа 15–11 2017 Лион Оупън 250 серии Клей Томаш Бердих 7–6(7–2), 7–5
Победа 16–11 2017 Юръпиън Оупън 250 серии Твърда (з) Диего Шварцман 6–3, 7–5
Загуба 16–12 2017 Виена Оупън 500 серии Твърда (з) Лукас Пуи 1–6, 4–6
Победа 17–12 2019 Сюд дьо Франс Оупън 250 серии Твърда (з) Пиер-Юг Ербер 6–4, 6–2
Победа 18–12 2019 Мозел Оупън 250 серии Твърда (з) Аляж Бедене 6–7(4–7), 7–6(7–4), 6–3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ATP Prize Money Leaders
  2. Stutchbury, Greg. Tennis-Deflated Tsonga given pummeling by Federer // Reuters. 29 January 2010. Посетен на 21 October 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]