Занога
| Занога | |
| — бивше село — | |
  Занога  Занога | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Петрич |
| Надм. височина | 745 m |
| Закриване | 2015 |
| ЕКАТТЕ | 30315 |
| Пощенски код | 2875 |
Зано̀га е бивше село в Югозападна България. То се намира в Община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е било в планината Огражден, близо до селата Иваново и Крънджилица и е част от землището на последното.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Занога (Zanoga) е посочено като село с 22 домакинства и 70 жители българи.[1]
Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Занога брои общо 63 българи.[2]
Всички християни от селото са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Занога (Zanoga) има 56 българи екзархисти.[3]
В 1901 година Христо Куслев основава комитет на ВМОРО.[4]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
От 2 октомври 2015 година, с решение на Министерския съвет, селото е закрито, поради липса на самостоятелно землище и постоянно живеещо население.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 343.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Решение № 755 от 24 септември 2015 г. Обн. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г.
