Згрополци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Згрополци
Згрополци
— село —
41.6561° с. ш. 21.8744° и. д.
Згрополци
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаГрадско
Географска областКлепа
Надм. височина204 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1420
МПС кодVE
Згрополци в Общомедия

Згрополци (на македонска литературна норма: Згрополци) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Клепа северозападно от общинския център Градско на десния бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Згрополци е българо-турско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зурополци (Zuropoltzi) е посочено като село с 10 домакинства и 45 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сгорополци има 75 жители, от които 45 българи християни и 30 турци.[2]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Згорополци (Zgoropoltzi) има 80 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Згрополци (Sgropolci) като смесено българско християнско-турско село.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Михаил Л. Антов от Сълп е български кмет на Згрополци от 15 септември 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кметове са Цветко Б. Цеков от Ослен Криводол (22 юни 1943 - 23 ноември 1943) и Петър К. Тошев от Прилеп (16 декември 1943 - 9 септември 1944).[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120 – 121. (на френски)
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.