Зелендол
| Зелендол | |
 Zelendol view 1 Rila | |
  Зелендол  Зелендол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 215 души[1] (15 март 2024 г.) 30,6 души/km² |
| Землище | 7044 km² |
| Надм. височина | 480 m |
| Пощ. код | 2745 |
| Тел. код | 07415 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 30702 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Зелѐндол е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Делиязмино.[2][3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на второкласен международен път 106 за Северна Македония през ГКПП Станке Лисичково. Отстои от столицата София на 97 km, от Благоевград на 4,3 km, а от границата със Северна Македония на 26 km. Съседни села са Селище, Горно Българчево, Долно Българчево, Покровник. В подножието му минава малка рекичка, а само на 1500 метра в посока Благоевград е река Струма.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Дилямзино, чифлик на 2 часа разстояние. Изкарва много хубава пшеница. Има 35 къщи.[4] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Делиязмино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
През ноември 1944 година в Зелендол е създаден първият концентрационен лагер на комунистическия режим в България, в който са въдворени 203 цивилни граждани на Германия и нейни съюзници.[6]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Дилямзино (Дели Хамза) брои 200 души, всичките българи-християни.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 220 | 100.00 |
| Българи | 218 | 99.09 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 1 | 0.45 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Около селото се намират редица фирми, в който хората от него и околностите намират препитание.
В непосредствена близост се намира най-големият за югозапада свинекомплекс „Кембароу“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 8 септември в църквата „Пресвета Богородица“, ежегодно се прави курбан (събор) в селото.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Наименования на местности и забележителности свързани със селото: черква „Пресвета Богородица“, начално училище „Иван Рилски“ (което се използва за детска градина), Чуката (от където се вижда целият Благоевград, река Струма, Рила и Пирин планина), Белия камък, Петревото къще, Равнака, Светата вода.
Крепостта „Калиакра“-късноантична и средновековна крепост в с. Зелен дол, община Благоевград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова;
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 353.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 387.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Зелендол, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2018.
| ||||||||||
