Зигу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зигу
Ζυγού
Църквата
Църквата
Карта
Местоположение в Аристотел
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоУрануполи
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияЙерисовска, Светогорска и Ардамерска
Изграждане942 г.
Статутруини
Зигу в Общомедия

Зигу (на гръцки: Μονή Ζυγού) е разрушен средновековен манастир на Халкидическия полуостров, Гърция, на територията на дем Аристотел, област Централна Македония.[1][2][3][4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Руините на манастира са разположени в местността Франкокастро на 2 km югоизточно от Урануполи, на 40 m от границата на монашеската република Света гора.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В манастирския комплекс има останки от постройки от IV – VI век пр. Хр. Манастирът се споменава за пръв път в 942 година във връзка със спор между Йерисос и монаси за границите на имоти. В 958 година в района пристига Свети Атанасий Атонски, който в средата на X век основава Великата Лавра. Манастирът е основан преди 991 година и връзката му с Атанасий се потвърждава от оловния му слитък, намерен наскоро там по време на разкопките. Първото сигурно споменаване на манастира се среща малко по-късно, през 996 година в документ на Великата лавра. В него има подпис на „Никон, монах и игумен на Зигу“. Манастирът е бил посветен на пророк Илия, имал е метоси в Йерисос, Гомати и Провлакас и е бил един от най-важните манастири на Атон през XI век. През 1199 година манастирът по някаква причина е изоставен и става метох и предоставен от император Алексий III Ангел като метох на наскоро възстановения Хилендарския манастир. Възможно е причината за запустяването на манастира да е разграбване от пирати през XII век. След падането на Константинопол в 1204 година, в 1206 година в Зигу пристига франкски рицар с малка армия, ремонтира укрепленията и започва да използва манастира като база за разбойнически нападения над светогорските манастири. Светогорските монаси молят папа Инокентий III за помощ и с личната му намеса в 1211 година рицарят е изгонен от манастира. Част от сградите на замъка са унищожени от пожар, вероятно по време на прогонването на франкския рицар. От този период остава името Франкокастро, тоест Френски замък.[4][3]

От 1211 година до XV век местността остава част от манастира Хеландар. През 1585 година част от стените са разрушени от земетресение. През XVI и XVII век на мястото е работила мелница за маслини, а по-късно са построени пещи за вар, в които за съжаление са унищожени много мраморни архитектурни елементи на манастира.[4]

В 1858 година руският архимандрит Порфирий Успенски посещава местността и оставя нейно пълно описание.[4]

В 1945 и 1978 година югоизточната кула и голяма част от стените са разрушени при голямо наводнение.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Специалният интерес на комплекса от сгради се крие във факта, от една страна, че това е единственият манастир на Света гора, който може да бъде посетен от жени, макар и да е в развалини. От друга страна, той е единственият, който може да бъде проучен в оригиналния си вид от X - XII век, тъй като няма по-къснит поправки и пристройки на сгради.[4]

Укрепеното заграждение образува петоъгълник с две порти, една на северната и една на южната стена. Стената е подсилена с 11 кули, най-важната от които е северозападната с размери 8,60 × 8,14 m, с оцеляла височина от 4 m и първоначална височина от повече от 15 m - сграда от около 1000 година, както и по-голямата част от укреплението.[4]

Югоизточната част на стените с малката кула се приписва на допълненията, направени от франкския рицар между 1206-1211 година. Едновременно с това укрепленията са укрепени във височина и са изградени допълнителни санитарни помещения.[4]

Изграждането на католикона датира от 1000 година, като в сградата следват още три строителни фази. Първоначално е построен сложният кръстообразен храм с притвора (размери 14,60 х 9,70 m). При втори строителен етап и очевидно непосредствено след смъртта на основателя на манастира е добавен северния параклис с гроба на основателя. Сградата на третата фаза е екзонартексът, а на четвъртата - южният параклис с друг ктиторски гроб. След това бяха добавени още три гроба на южната стена в контакт с католикона.[4]

Стените на храма са запазени на височина 1,5-4 m. Много от мраморните архитектурни елементи, включително колоните, които са поддържали купола, липсват, но мраморната диафрагма на северния отвор на храма, както и други релефи, са запазени в добро състояние.[4]

Църквата на манастира е реставрирана. В нея са запазени са част от старите фрески, колони и мозайки от началото на XI век.[5][6]

Руините на банката (размери 14,80 х 6,20 m) се намират на запад от католикона. Стените са били боядисани в червено, имало е двойни прозорци, дървен покрив, покрит с плочи, и големи мраморни маси. Установени са също резервоар в сутерена на кулата, възможно място за перално помещение, две фурни и голяма изба. Това ясно показва голямото производство на вино от манастира. В нартекса на разрушения тогава католикон през XVI - XVII век е изградена мелница за маслини, за което свидетелстват мраморната маслобойна и два големи воденични камъка.[4]

Манастирът Зигу

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παπάγγελος, Ιωακείμ. Μονή Ζυγού // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  2. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 18 юни 2014.
  3. а б Μονή Ζυγού, Φραγκόκαστρο Ουρανούπολη // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 24 октомври 2016.
  4. а б в г д е ж з и к л м Φραγκόκαστρο ή Μονή Ζυγού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 февруари 2024 г. (на гръцки)
  5. Μονή Ζυγού // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014.
  6. www.supernova.bg. Забраненият вход към Света гора и манастирът Зигу, архив на оригинала от 28 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130128070354/http://www.supernova.bg/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%83.html, посетен на 22 декември 2012