Златки
| Златки | ||||||||||||||||||||||||||||
 Златка (M. martes) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Pinel, 1792 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Златки в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Златки (Martes) са род, подобни на невестулка бозайници от подсемейство Guloninae, в семейство Порови. Имат пухкави опашки и големи лапи с частично прибиращи се нокти. Козината варира от жълтеникава до тъмнокафява, в зависимост от вида; ценен е от бракониерите за търговия с кожи. Златките са стройни, пъргави животни, приспособени за живот в тайгата, които обитават иглолистни и широколистни гори в Северното полукълбо.
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
Резултатите от изследвания на ДНК показват, че родът Martes е парафилетичен, като някои проучвания поставят Martes americana извън рода и го свързват с тайра и росомаха, за да образуват нов клон в Новия свят.[1][2] Родът еволюира за първи път преди седем милиона години по време на миоценската епоха.
| Изображение | Научно наименование | Популярно име | Разпространение |
|---|---|---|---|
|
Martes americana | Американска златка | Арктическа Аляска на изток до Нюфаундленд, на юг до Ню Йорк |
|
Martes caurina | Югоизточна Аляска до централна Калифорния, на изток до северно Ню Мексико | |
|
Martes martes | Златка | Европа и Югозападна Азия, от Ирландия на запад, на изток до Урал и в Анатолия, Закавказие, Месопотамия и северен Иран. |
|
Martes foina | Белка | Испания и Португалия на запад, през Централна и Южна Европа, Близкия изток и Централна Азия, простирайки се на изток до планините Алтай и Тиен Шан и северозападен Китай |
|
Martes flavigula | Жълтогърда харза | Афганистан и Пакистан, в Хималаите на Индия, Непал и Бутан, Корейския полуостров, Южен Китай, Тайван и Източна Русия. |
|
Martes gwatkinsii | Южнокитайска харза | Южна Индия. |
|
Martes zibellina | Самур | Източен Казахстан, Китай, Северна Корея и Хокайдо, Япония |
|
Martes melampus | Японски собол | Япония |
Вкаменелости[редактиране | редактиране на кода]
Описани са фосили на няколко вида златки, включително:
- † Martes campestris
- † Martes palaeosinensis
- † Martes wenzensis
- † Martes vetus
Друг описан вид, Martes nobilis от холоцена, сега се счита за синоним на американската златка.[3]
Куниците са самотни животни, които се срещат единствено за размножаване в края на пролетта или началото на лятото. В началото на пролетта се раждат котила от до пет слепи и почти обезкосмени малки. Те се отбиват след около два месеца и на около три до четири месеца оставят майката, за да се грижат сами за себе си. Златките са всеядни.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Molecular phylogeny of the carnivora (mammalia): assessing the impact of increased sampling on resolving enigmatic relationships // Syst. Biol. 54 (2). 2005. DOI:10.1080/10635150590923326. с. 317–37.
- ↑ Koepfli KP. Multigene phylogeny of the Mustelidae: resolving relationships, tempo and biogeographic history of a mammalian adaptive radiation // BMC Biology 6 (10). Feb 2008. DOI:10.1186/1741-7007-6-10. с. 10.
- ↑ Youngman, Phillip M. и др. Martes nobilis Is a Synonym of Martes americana, Not an Extinct Pleistocene-Holocene Species // Journal of Mammalogy 72 (3). 1991. DOI:10.2307/1382140. с. 567–577.
- ↑ marten | Size & Facts | Britannica // www.britannica.com. Посетен на 2022-09-14. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marten в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |