Змеица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Змеица
Изглед към Змеица
Изглед към Змеица
Общи данни
Население1140 души[1] (15 март 2024 г.)
32,9 души/km²
Землище34,643 km²
Надм. височина1327 m
Пощ. код4834
Тел. код03043
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ31259
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Доспат
Елин Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Змеица
Венелин Дойков
(ПДСД)
Змеица в Общомедия

Змеица (известно още като Змейца, с предишно наименование Аланджиево) е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Змеица се намира в планински район. Най-високият връх в землището на селото е „Виденица“ („Гьоз тепе“) с 1652 m надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

На висок връх край селото, Виденица, има останки от тракийско светилище, за което се предполага, че е било второто по важност в Родопите. Старото име на селото е Аланджиево. През 1870 година селото има 170 жители и 50 къщи. Според преброяванията, през 1926 година в селото живеят 605 души, през 1934 – 685 души, през 1946 – 972 души, през 1956 – 1130 души, а през 1965 – 1510 души.[2]

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Змеица (Yılancı).[3]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година Змеица (Иланджово) е опожарено от 1-ви пехотен софийски полк.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото живеят мюсюлмани и християни.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметство, читалище с кино-салон и библиотека, детска градина и основно училище.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Римският мост „Кемера“ на река Сърнена река се намира близо до пътя между село Змеица и град Доспат.

В близост до с. Змеица се намира уникалния Касъшки водопад, връх Виденица, меандрите на Сърнена река и Бял дунав, Крали Марко, където все още се намират останки от римската епоха.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е близо до границата с Гърция. Околността на Змеица е описана в книгата на Андрей Гуляшки „Случаят в Момчиловци“. Природата е изключително красива.

Покрай селото минава туристически вело-маршрут, който достига до с. Гела. Две екопътеки, реките Сърнена река и Бял Дунав. Реките са удобни эа лов на пъстърва. На Сърнена река (Караджа дере) има два микроязовира, еэеро эа платен риболов, римски мост и много беседки эа отдих, оборудвани с барбекюта, чевермеджийници и чучури с иэворна вода.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерно ястие за кухнята е тъй нареченият „клин“. Приготвя се от домашноточени кори, с плънка от сварен ориз, яйца и масло. Към плънката може да се добавят сирене и ситно нарязан праз. Пече се в тава на печка с дърва (не във фурна), обръща се от другата страна.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

родени в Змеица

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Примовски, Анастас. Книга LIV: Бит и култура на родопските българи // Сборник за народни умотворения и народопис. 1973. с. 154.
  3. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 203. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]