Зоил
| Зоил Ζωίλος | |
| древногръцки философ | |
| Роден |
около 400 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 320 г. пр.н.е.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Школа | Киническа школа |
| Научна дейност | |
| Област | Реторика, история, граматика |
| Зоил в Общомедия | |
Зоил (на старогръцки: Ζωίλος, Зоилос, на латински: Zoilus) е древногръцки граматик, оратор-киник, философ-софист.
Той произлиза от тракийския град Амфиполис в Източна Македония и Тракия. Вероятно е ученик на Поликрат. Той е учител на Анаксимен Лампсакски и Демостен. За него се казвало, че говори против всичко и против всеки. Зоил е известен най-вече с критиката си на Платон, Исократ и Омир. Заради критиката му на Омир той е наричан също Homeromastix. Освен това той е исторически писател.[1]
Зоил занася лично своите произведения против Илиадата и Одисеята на Омир в египетска Александрия при фараон Птолемей II Филаделф, без да получи разбиране от него. Зоил вероятно е екзекутиран заради убийство. Някои източници казват, че е разпънат на кръст по заповед на Птолемей II, според други той е изгорен в Смирна. Според други Зоил е хвърлен от скала.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Stephanos Matthaios: Zoilos. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 12/2, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01487-8, Sp. 825.
- Gotthold Spindler: De Zoilo Homeromastige qui vocatur. Matthes, Brandenburg 1888
- Lexikon der Antike – VEB Bibliographisches Institut Leipzig 1987
- Johann Heinrich Zedler, Zoilus, ein Redner und Criticus[неработеща препратка], Grosses vollständiges Universal-Lexicon Aller
- Zoylus Архив на оригинала от 2014-08-15 в Wayback Machine. in: Encyclopædia Britannica, 11. Auflage, Band 28, London 1910 – 1911, S. 1000 (englisch)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Zoilos Архив на оригинала от 2010-12-01 в Wayback Machine., philosophenlexikon.de
| ||||||||||
