Изолационизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изолационизъм е термин, обозначаващ направление във външната политика на дадена държава, което комбинира ненамеса във военните дела на други държави и политика на икономически национализъм (протекционизъм). Включва:

  1. Ненамеса – Политическите лидери избягват влизането в съюзи с други нации, като и всички военни дейстния, които не са свързани с директната защита на териториалната цялост на страната.
  2. Протекционизъм – Поставят се законови бариери на външната търговия и култулния обмен с други страни. В икономиката съответно, изолационизмът води до автаркия – състояние, при което външния товарооборот е сведен до минимум.

Терминът изолационизъм може да се използва в различен контекст, в качеството на антоним на понятията като колаборационизъм, интернационализъм и други. В днешно време пример за изолация е Северна Корея — политиката Чучхе.

Определения[редактиране | редактиране на кода]

Изолационизмът, като термин в политиката, винаги е бил въпрос на точна дефиниция.

  • Според „Енциклопедия Британика“, изолационизмът е национална политика на отбягване на политически или икономически взаимоотношения с други страни.[1]
  • В българския език, терминът е навлязъл от френски език, чрез думата isolationnisme – учение, според което мир и икономически напредък могат да се постигнат най-добре чрез изолирането на собствената страна от договори и съюзи с други страни.[2]
  • Изолационизмът е доброволното въздържане на една държава от участие в политиката, свързана със сигурността, в дадена област на международните отношения, над която е способна да оказва влияние. Това въздържане може, и не трябва, да е абсолютно, но колкото по-слабо е то, толкова по-малка е причината политиката на страната да се нарича изолационизъм. [3]

Случаи на изолационизъм в историята[редактиране | редактиране на кода]

Китай[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Хай Джин

След експедициите на Джън Хъ през 14 век, външната политика на династията Мин в Китай става все по-изолационистка. Император Хун Ву е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия — през 1371 г.[4] Династията Цин, която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка.

Япония[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Сакоку

От 1641 до 1853 г., шогунатът Токугава налага политика, наречена кайкин. Тя забранява контактите с почти всички други държави. Все пак, идеята Япония да бъде напълно затворена, не се осъществява — всъщност, държавата поддържа ограничени търговски и дипломатически връзки с Китай, Корея, островите Рюкю и Нидерландия.[5]

Културата на Япония се развива с ограничено влияние от останалия свят и има един от най-дългите периоди на мир в историята. По време на този период, страната, в Япония са изградени процъфтяващи градове и замъци и се увеличават потреблението на продукти от селското стопанство и вътрешната търговия,[6] наемния труд, увеличава се грамотността и книгопечатането,[7] поставящи основата за последваща модернизация, докато в същото време шогунатът запада.[8]

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Изолационизмът е често повтаряща се тема в политиката на САЩ, която намира място в прощалната реч на Джордж Вашингтон - първия президент на страната, и в доктрината Монро от началото на 19 век. Терминът често се използва и за политическата атмосфера в САЩ през 30-те години на 20 век. Провалът на интернационализма на президента Удроу Уилсън (виж Четиринадесетте точки на Уилсън), либералната опозиция на войната като инструмент на политиката, както и суровия ефект от Голямата депресия, са сред причините за нежеланието на американците да се замесват с нарастването на фашизма в Европа.[9]

Парагвай[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след постигането на независимостта на страната, от 1814 г. Парагвай е управляван от диктатора Хосе де Франсия, който затваря границите и забранява търговията и всякакви други отношения с останалия свят — положение, котео остава до смъртта му през 1840 г.

Корея[редактиране | редактиране на кода]

През 1863 г. на 12-годишна възраст, Ли Дже Хуан заема трона на династията Чосон. Баща му, регентът Кейо Теуонкун, управлява вместо него, до навършването му на пълнолетие. През 60-те години на 19 век, Теуонкун е основния защитник на изолационизма и преследването на корейски и чуждестранни католици — политики, които водят директно до френската кампания през 1866 г. и военна експедиция на САЩ — през 1871 г.

Бутан[редактиране | редактиране на кода]

Преди 1999 г., в държавата Бутан има забрана на телевизията и интернета, за да се запазят културата, развитието и идентичността на страната. Все пак, крал Джигме Синге Вангчук вдига забраната. Неговият син — Джигме Хесар Намгиал Вангчук, е избран за крал, като Бутан е превърнат в конституционна монархия.

Северна Корея[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: Външна политика на Северна Корея и Чучхе

След Корейската война и прекратяването на военните действия през 1953 г., правителството на Северна Корея поема курс на изолационизъм, превръщайки се в едно от най-авторитарните общества. Юридически, страната все още е в състояние на война с Южна Корея и Запада. Страната поддържа близки отношения с Китай и ограничава отношенията с други страни. Забранени са всякакви южнокорейски, американски медии и стоки, както и такива на други държави (включително вестници, видеоигри и т.н.) и търговията с тях се счита за незаконна.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) Encyclopædia Britannica online
  2. ↑ М. Филипова-Байрова и колектив. Речник на чуждите думи в българския език. Издателство на Българската академия на науките. София. 1982 г. стр. 328
  3. ↑ ((en)) Bear F. Braumoeller. The Myth of American Isolationism. стр.10 Архив на оригинала от 2010-08-18 в Wayback Machine.
  4. ↑ ((en)) Vo Glahn, Richard. [1996] (1996). Fountain of Fortune: money and monetary policy in China, 1000-1700. University of California Press. ISBN 0-520-20408-5
  5. ↑ ((en)) Ronald P. Toby, State and Diplomacy in Early Modern Japan: Asia in the Development of the Tokugawa Bakufu, Stanford, Calif.: Stanford University Press, (1984) 1991.
  6. ↑ ((en)) Thomas C. Smith, The Agrarian Origins of Modern Japan, Stanford Studies in the Civilizations of Eastern Asia, Stanford, Calif., 1959,: Stanford University Press.
  7. ↑ ((en)) Mary Elizabeth Berry, Japan in Print: Information and Nation in the Early Modern Period, Berkeley: University of California Press, 2006.
  8. ↑ ((en)) Albert Craig, Chōshū in the Meiji Restoration, Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1961; Marius B. Jansen, Sakamoto Ryōma and the Meiji Restoration, Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1961.
  9. ↑ ((en)) Encyclopædia Britannica online
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isolationism“ и страницата „Изоляционизм“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Изолационизъм&oldid=11966498“.