Импровизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Импровизация (на италиански: improvisazione, от латинското improvisus – неочакван) е практика на театрална игра[1], пеене[2], разговор или реакция, на извършване на действие или на създаване (например композиране) на момента като израз на моментните усещания. При това могат да се създават нови модели и практики, символика и прочее.

Импровизацията възниква в древния тип музициране, при който процесът на съчиняване на музиката произхожда непосредствено във времето на нейното изпълнение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станиславски, Константин. Работата на актьора над себе си. Първо издание. София, Дирекция на Народната култура, 1945. с. 34. В нашето изкуство много неща се правят като импровизация на една и съща тема, здраво определена. Такова творчество дава свежест и непосредственост на изпълнението.
  2. РБЕ