Иноченти
| Innocenti | |
 Логото върху капака на Innocenti Mini Cooper | |
| Индустрия | автомобилостроене |
|---|---|
| Основаване | 1947 г. |
| Основател | Фердинандо Иноченти |
| Закриване | 1997 г. |
| Седалище |  Италия Милано |
| Продукти | автомобили, мотопеди |
| Собственик | Италия FIAT |
| Холдингова компания | British Leyland Motor Corporation |
| Innocenti в Общомедия | |
Innocenti (произн. „Иноченти“) е бивш италиански производител на автомобили.
История[редактиране | редактиране на кода]
Компанията е създадена през 1920 г. от Фердинандо Innocenti, бивш ковач, роден в Пеша.
След Втората Световна война Фердинандо създава свое собствено предприятие за производство на малолитражни автомобили и мотопеди. Първият модел мотопед (скутер) на фирмата носи името Lambretta. Моделът е произвеждан и в други страни под лиценза на марката. Поради своите добри решения, Федерико Иноченти прави истински бум на производството, но след Втората световна война компанията му, занимаваща се с тежко машиностроене, претърпява финансови загуби. Въпреки това Innocenti успява да се възстанови благодарение проницателната политика на Фердинандо Иноченти[1]. През 1958 г. неговият син Луиджи Иноченти, който има нюх към технически разработки, разработва различни проекти с чуждестранни партньори за производството на автомобил. През 1959 г. под лиценза на британската автомобилна компания BMC компанията произвежда първият си автомобил Innocenti А40 на базата на Austin A40. Партньорството с британската компания не повлиява положително на отношенията с FIAT. През 1960 г. в Торино е представен моделът Innocenti 950. Производството се осъществява до асемблирането на модела Lambretta в ОСИ в Торино. Компанията работи и с дизайнерското ателие Ghia за производството на каросериите и има амбицията да произведе модел с шестцилиндров двигател от Ferrari. През 1965 г. Innocenti преговаря с BMC и Austin Morris за производството на нов малолитражен автомобил на базата на известния британски модел от миналото – Mini. 1966 г. е една от последните години, в която компанията има успех. През месец юли автомобилният производител започва да изпитва трудности и се стига до слухове за продажба на компанията. Макар и с малко производство, Innocenti продължава да функционира. През 1969 г. се предлагат оферти за сливане от ИРИ, FIAT, Alfa Romeo и BMC. Предложението на FIAT е отхвърлено. През 1971 г. компанията продължава да произвежда автомобили, но се набляга и на производството на автомобилни компоненти. През 1971 г. Фусаиа предотвратява продажбата на Innocenti на новосъздадения британски концерн British Leyland Motor Corporation (BLMC). Интерес към италианската компания проявяват и автомобилните производител Volkswagen, Mitsubishi и Honda, но без успех. На 6 май 1972 г. Innocenti става част от BLMC. Името на компанията е променено на Leyland-Innocenti с президент Джефри Робинсън. Предвижда се експортиране на Mini-Innocenti за страни като Франция, Белгия, Швейцария и Холандия. През 1974 г. компанията отново е в криза и се съкращават над 1600 работници. Британските ръководители се опитват да продадат едно от производствените предприятия на Alfa Romeo, но производителят от Милано категорично отказва, наглед тежкото икономическо състояние на предприятието.
Производство[редактиране | редактиране на кода]
- по години
| Година | Производство | Експорт |
|---|---|---|
| 1969 | 47 760 | 10 |
| 1970 | 50 630 | 1 |
| 1971 | 61 950 | 1 |
| 1972 | 62 834 | 205 |
| 1973 | 58 471 | 6690 |
| 1974 | 60 711 | 17 421 |
| 1975 | 33 061 | 11 003 |
| 1976 | 12 789 | 754 |
| 1977 | 38 120 | 10 169 |
| 1978 | 40 719 | 8862 |
| 1979 | 39 991 | - |
| 1980 | 39 770 | - |
| 1981 | 23 187 | - |
| 1982 | 21 646 | - |
| 1983 | 13 688 | - |
| 1984 | 17 151 | - |
| 1985 | 15 218 | - |
| 1986 | 12 687 | - |
| 1987 | 10 443 | - |
| 1988 | 10 331 | - |
| 1989 | 10 100 | - |
| 1990 | 4221 | - |
| 1991 | 10 550 | - |
| 1992 | 8600 | - |
| 1993 | 19 | - |
| 1994 | 2 | - |
- по Модели
Innocenti А40 – 67 706
Innocenti 950 – 7651
Innocenti Mini – 98 392
Innocenti 3 цилиндъра – 135 000