Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Исак Комнин.

Исак Комнин
византийски севастократор, син на император Алексий I Комнин

Роден
Починал
1154 г. (60 г.)
Семейство
РодКомнини
БащаАлексий I Комнин
МайкаИрина Дукина
Братя/сестриЙоан II Комнин
Анна Комнина
Теодора Комнина
Евдокия Комнина
Андроник Комнин
Мария Комнина
СъпругаИрина Володаровна
Ката
ДецаЙоан Комнин Челеби
Анна Комнина
Андроник I Комнин
Исак Комнин в Общомедия

Исак Комнин (на гръцки: Ισαάκιος Κομνηνός) е византийски севастократор, трети син на византийския император Алексий I Комнин и баща на император Андроник I Комнин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Исак Комнин е роден в Константинопол. Той е син на Алексий I Комнин и Ирина Дукина. Брат е на Йоан II Комнин и на Анна Комнина, първата жена историк в историята. При управлението на баща си Исак Комнин получава титлата кесар, а през 1118 г. Йоан II го удостоява и с титлата севастократор.[1]

През 1130 г. отношенията между Исак и Йоан II се влошават и след разкриване на един заговор срещу императора, Исак Комнин е принуден да напусне Константинопол.[2] В продължение на 6 години севастократорът пребивава в чужбина – приет е в двора на Данишмендите в Мелитена, а по-късно се установява и в Йерусалим.[2] През 1136 г. Исак Комнин се завръща в Константинопол, където е реабилитиран от брат си.[2]

След смъртта на брат си Исак Комнин прави неуспешен опит да завземе властта през 1146 – 1147 г., поради което е заточен в Хераклея Понтика по заповед на племенника си, император Мануил I Комнин.[2] Скоро след това е принуден да се замонаши и през 1152 г. основава манастира Богородица Космосотира[1] [2] (Светоспасителка) край Енос в Тракия[1], на който прави щедри дарения под формата на села, поземлени имоти, добитък, права върху тържища, кораби и др.[1] Севастократор Исак Комнин е автор на манастирския типик, който поради документалния си характер съдържа ценни и достоверни сведения за ръста на едрото феодално земевладение в българските земи, където са се намирали имотите на манастира, и за положението на българите под византийска власт.[1]

Освен това Исак Комнин е поддържал близки отношения с известния поет Теодор Продром и сам се е занимавал с литературна дейност, но съчиненията му нямат оригинален характер.[1]

Около 1110 г. Исак Комнин се жени за Ирина, която според една хипотеза е дъщерята на пшемисловския княз Володар Ростиславович, за която в Началната руска летопис се споменава, че била омъжена за сина на Алексий I Комнин. Според друго мнение обаче съпругата на Исак Комнин всъщност е грузинската принцеса Ката, дъщеря на грузинския цар Давид IV Строителя.

От съпругата си Ирина Исак има двама сина и две дъщери[3]

  • Йоан (роден около 1112 г.), наречен Челеби, тъй като приема исляма[4]
  • дъщеря, вероятно Мария (родена около 1114 г.), която се омъжва за Йосиф Вриений около 1128 г.[5]
  • Анна Комнина (родена около 1116 г.), която се омъжва за Йоан Арвантин около 1130 г.[6]
  • Андроник I (1118 – 19 септември 1185 г.), император от 1183 г. до 1185 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ГИБИ VII 1968 , с. 128.
  2. а б в г д Magdalino 2002, с. 193.
  3. Varzos 1984, с. 254, 36. Ίσαάκιος Κομνηνος.
  4. Varzos 1984, с. 480 – 485, 84. Ίωαννης Κομνηνός.
  5. Varzos 1984, с. 486 – 488, 85. Μαρια Κομνηνή.
  6. Varzos 1984, с. 489 – 492, 86. Άννα Κομνηνή.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isaac Komnenos (d. 1152) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​