Ицко Финци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ицхак Финци)
Ицко Финци
български актьор
На представянето на книгата на Петко Бочаров „Лица и съдби от три Българии“, СГХГ на 4 ноември 2010 г.
Роден
Ицхак Сами Финци
25 април 1933 г. (90 г.)

Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност1955 –
Семейство
СъпругаЛиза Боева
ДецаСамуел Финци (р.1966)
Матилда Финци (р. 2017)

Уебсайт
Ицко Финци в Общомедия

Ицхак Сами Финци, известен най-вече като Ицко Финци, е български театрален и филмов актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър (1955 – 1957). След това играе в Драматичния театър в Бургас (1957 – 1960), след което се мести в София. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър, след което играе в Театър „София“ (1967 – 1988). Следват две години в Народен театър за младежта (1988 – 1990), а от 1990 г. е в трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Играе и на сцената на Театър 199, на чиято Стена на славата могат да бъдат видяни отпечатъци от ходилата му.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Ицхак Финци.

Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни български филми, сред които „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Закъсняло пълнолуние“, „Щурец в ухото“, „Откраднати очи“.

Член на САБ и на СБФД (1973).

Многократни участия в детски тв предавания: „Лека нощ, деца“, „Котаракът в чизми“ и др.

През 2006 г. заедно с режисьора Лиза Боева създава творческото обединение „Филизи 33“. Първият им съвместен филм е художествено-документалният „13 кратки опуса за голям екран“.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1979).
  • „II награда“, „за мъжка роля“ за ролята на (стария) от пиесата „Когато розите танцуват“ (1962).
  • „II награда“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).
  • Награда „на критиката“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).
  • „Награда на ЦС на СБП“ „за актьорско постижение“ за ролята на (Шияка) във филма „Елегия“ (Варна, 1982).
  • Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Димитър Луков) във филма „Голямата любов на Д. Луков“ (1983).
  • Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Хрили) в пиесата „Пук“ на Международен фестивал на куклените театри (Варна, 1984).
  • Награда „за най-добър актьор“ на СБФД за ролята във филма „Закъсняло пълнолуние“ (1997).
  • Награда Аскеер за цялостно творчество (1991).
  • Награда „за най-добър актьор“: на Международния фестивал на телевизионните филми – Прага.
  • Награда „за най-добър актьор“: на Международния кино фестивал „Златната роза“ – Варна
  • Награда „за най-добър актьор“: на Фестивала на малките театрални форми – Враца
  • Награда „за най-добър актьор“: на София филм фест.
  • Орден „Стара планина“ – I степен (2004).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Звукороли и участия в звукозаписи[редактиране | редактиране на кода]

Актьорът участва в множество звукозаписи през социализма, предназначени за учебните институции - училища и детски градини.

  • „Мир и дружба“ (Учтехпром, ~1988 г.)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2018 Уилям Шекспир: Най-известният човек, който никога не е съществувал
2018 Времето е наше
2017 Моторът
2017 Крал Опа – („König Opa“) Германия Клеменс Опа
2016 Уилям Шекспир. Откъси от пиеси
2014 Аз бях Джек Керуак
2013 Лятото на Мона Лиза
2013 Космос
2012 Преди нощта да изтече бащата
2012 Вера
2011 Миграцията на паламуда Страшилов
2010 Детето чудо – („L'enfant prodige“) Канада Сергей Рахманинов
2009 „Бащината игра“ – („Das Vaterspiel“) Австрия/Германия/Франция/Ейре Лукас
2007 Летете с Росинант България/Сърбия/Австрия
2007 Малки разговори
2007 Чифликът на чучулигите – („La masseria delle allodole“) Италия/България/Испания/Франция/Германия дядо Хованес
2006 Заекът на Ватанен – („Le lièvre de Vatanen“) Белгия/България/Франция Инук
2006 Пазачът на мъртвите стареца Ангел
2006 Докосване професор Павлов
2006 Март
2004 Откраднати очи България/Турция дядото
2004 Боси слепецът
2001 Бунтът – („Uprising“) САЩ равина Лебовиц
2001 И Господ слезе да ни види
Посетени от Господ – алтернативно заглавие
писател-франкофон
2001 Съдбата като плъх (тв) България/Македония поет
2001 Градът на страха“ – („City of Fear“) Канада/ Великобритания/България/САЩ Тимошенко („Емил Боев“)
2001 Сивата зона – („The Grey Zone“) САЩ
2000 Пансион за кучета Чаплин
1999 Вишнева градина – („The Cherry Orchard“) Гърция/Кипър/Франция чужденецът
1999 Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност – (Operation Delta Force 4: Deep Fault)) САЩ General Kisimir Nabiža
1998 Ден и половина от живота на Маргарита
1998 Дълбоко в сърцето – („In fondo al cuore“) 2 ч. Италия
1996 Всичко от нула възрастният актьор
1996 Закъсняло пълнолуние България/Унгария стареца – Георги Пенев Доков
1996 Завръщане у дома ? Макс
1994 Тя – (Elle) Франция/България/Чили/Швейцария/Португалия
1993 Душевен смут Унгария
1990 („Neuschwanstein sehen und sterben“) Германия професор Петков
1993 Голгота Германия/България
1993 Фатална нежност
1991 Резерват България/Унгария Васил
1990 – 1993 Съдебни хроники 6 адвокатът/съдията/следователят
1990 Под игото 9 България/Унгария хаджи Атанасия
1990 Племенникът чужденец Кюн
1990 Разходки с ангела художникът
1990 Немирната птица любов режисьорът
1990 Лагерът (гласът на остарелия Тодор)
1989 Разводи, разводи... 6 нов. фотографът (в 1-ва новела: „Разводът днес“ и 2-ра: „Разводът вчера“)
1989 Аз, Графинята д-р Геренски, психиатър
1988 Пибипкащият нос
1987 Патилата на Спас и Нели коминочистачът
1987 Само ти, сърце... архимандрит Хесарий, Сашо
1985 Константин Философ 2 Халил (Димитрий)
1985 Характеристика Пенчев
1985 Пътят на музикантите старецът
1984 Романтична история режисьорът
1983 Господин за един ден бирникът
1983 Константин Философ 6 Халил (Димитрий)
1983 Търси се нова майка
1982 Голямата любов на Д. Л. (тв) Димитър Луков, чиновник
1982 Елегия Иван Шияков
1982 („Szívzür“) Унгария доктор Гати
1981 Нашият Шошканини Дочо Шошков
1980 Чонтвари – („Csontváry“) Унгария Чонтвари
1980 Въздушният човек Кушо
1979 Бумеранг цигуларят
1979 Случки на открито (тв)
1978 По дирята на безследно изчезналите 4 Тодор Страшимиров
1978 Чуй петела военния старец
1978 Утрото е неповторимо Касъмов
1977 Слънчев удар Драгиев
1976 Над Сантяго вали – („Il pleut sur Santiago“) България/Франция министърът на икономиката
1976 Щурец в ухото Гошо, плахият
1976 Земя без въздух
1975 Белег за човещина следователят
1975 Вилна зона Йонко
1974 Гардеробът доцентът
1974 На чисто Гюрков
1974 Баща ми бояджията (тв) агентът
1974 Къщи без огради архитектът
1973 Преброяване на дивите зайци Асенов
1973 Последната дума свещеникът
1973 Бягство в Ропотамо д-р С. Пенков
1973 Сиромашко лято Цветарски
1973 Зелена слънчева пътека д-р Охболи
1972 Голямата победа (тв) актьорът Ицко
1972 Трета след Слънцето 2 Недев, командирът
1971 Шарен свят (тв) 2 нов. поручикът (във 2-рата новела: „Гола съвест)
1971 Края на песента Дели Мехмед
1970 Весела антология (тв) 2 нов. слепият музикант в 2-ра: Задушница
1970 Задушница слепият музикант
1969 Птици и хрътки изобретателят на машините за изпитания
1967 Морето инспекторът
1959 Звезди – („Sterne“) ГДР/България гръцки евреин
  • „Срещи с Иречек“ – документален
  • „Ицко“ (1983) – документален филм за него (р. Георги Стоев)

режисьор:

Година Филми
2007 13 кратки опуса за голям екран – документален
2005 За възможността да се живее – документален

сценарист:

Година Филми
2007 13 кратки опуса за голям екран

оператор:

Година Филми
2007 13 кратки опуса за голям екран

композитор:

Година Филми
1982 Нашият Шошканини

продуцент:

Година Филми
2007 13 кратки опуса за голям екран

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива“. София, 2009. Издателство: „Рива“. ISBN 978-954-320-271-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за