КПВТ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
КПВТ
Външен вид на картечницата, поставена във въртящата се кула на БТР-80 (страничен изглед)
Страна
ТипГолямокалибрена танкова тежка картечница; пристрелочна картечница; зенитна картечница[1]
История на производство и служба
ИзобретателВладимиров, Семён Владимирович
Създаване1944 г.
ПроизводителЗавод Дегтярьов в Ковров
На въоръжение1960 г. – понастоящем
На служба привиж списък на операторите
Конфликтивиж списък на конфликтите
Вариантивиж списък на модификациите
Габаритни характеристики
Маса52,2 kg
(тяло на картечницата)
Дължина2000 mm
Дължина на цевта1346 mm
Работни характеристики
Действиемеханизъм с къс ход на ствола[2] и
ротационен затвор;
със електроспусък[3]
ПълнителПатронна лента
Боеприпаси14,5 × 114 mm
Мерни прибориВК-4, ВК-4М, ПП-61А, ПУ
Скорострелност550 – 600
Начална скорост976 – 1005 m/s
Ефективна стрелба2000 m[4]
(1500 по въздушни цели)
КПВТ в Общомедия

Голямокалибрена картечница Владимиров, танкова (на руски: Крупнокалиберный пулемёт Владимирова танковый) (КПВТ, Индекс ГРАУ – 56-П-562Т) е модифициран вариант на едноименната пехотна картечница за поставяне като въоръжение на бронетехника. Може да се използва както за стрелба по наземни или надводни цели, така и за поразяване на нисколетящите средства за въздушно нападение (самолети и вертолети) на противника.[4] Явява се достатъчно мощно средство за огнева поддръжка на пехотата и танковете във всякакви условия на бойната обстановка,[5] предназначена е за борба с лекобронирани цели (бронеавтомобили, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, противотанкова артилерия)[1] а също за стрелба по струпванията на пехота и техника.[6] В условията на липса у противника на укрепена линия на отбрана или отделни опорни пунктове с железобетонни фортификационни съоръжения, а също и тежка бронетехника, може самостоятелно да решава широк спектър от огневи задачи (в връзка с което, картечницата състои на въоръжение не само в армията и сухопътните компоненти на флотове, но и във вътрешните войски, граничките войски, подразделенията със специално предназначение и за бързо реагиране на милицията и полицията, и други предвидени и непредвидени от закона въоръжени формирования). За увеличаване на бойната ефективност на единиците бронетехника, като самостоятелна огнева единица, КПВТ се поставя във въртяща се кула заедно с картечницата ПКТ, която се използва за поражение на небронирана техника и живата сила на противника извън укритията. Автоматиката на картечницата реализира принципа използване на енергията на отката при къс ход на ствола.[7]

КПВТ осигурява ефективно поражение на групови и въздушни цели на разстояние до 2000 метра,[1] но опитни оператори могат да водят достатъчно ефективен огън по цели и на по-отдалечено разстояние, в зависимост от нивото на тяхното индивидуално майсторство, степента на износване на ствола и качеството на използваните боеприпаси.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1960-те г. ръководството на виетнамските партизани, водещи война против контингента на САЩ, се обръща към ръководството на СССР с молбата да им осигури, заедно с другите образци въоръжение и военна техника, лека зенитна установка, позволяваща да се води ефективна борба против американската авиация от засада във вечнозелените виетнамски джунгли. Интернационалната молба е изпълнена от съветската страна като приоритетна, а страничен продукт от изпълнението на молбата на виетнамските другари става разработката на танков вариант на голямокалибрената картечница.[8]

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Голямокалибрената картечница КПВТ се състои от следните основни части и механизми:[9]

В комплекта на картечницата влизат:[9]

  • прицелите;
  • принадлежностите за почистване, разглобяване и сглобяване;
  • тръбичка за студена пристрелка;
  • приспособленията за стрелба с холостни патрони;
  • приспособления за снаряжение на лентите с патрони.

Въртяща се кула[редактиране | редактиране на кода]

Възела за закрепване на картечницата на кулите върху колесна бронетехника в различен ракурс.

Място на оператора[редактиране | редактиране на кода]

Работното място на картечаря (оператора) вътре в бойното отделение на БТР-80 в различен ракурс

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Основни сведения
  • Способ за мерене – с помощта на въртящ и подемен механизми и фиксация чрез спирачки[10]
  • Прицелни приспособления – перископичен прицел ПП-61А за наблюдаване на местността и насочване на картечниците към целта,[11] оптически прицел ПУ за стрелба по наземни цели[12] и зенитен колиматорен прицел ВК-4 и ВК-4М с подсветка на сектора на обзор през тъмната част от денонощието[13]
  • Използван тип боеприпаси – патрони с бронебойно-запалителни куршуми (Б-32 и БС-41), бронебойно-запалително-трасиращи (БЗТ и БСТ) и запалителни (ЗП и МДЗ) куршуми[14]
  • Вид на стрелбата – къси (2 – 5 изстрела) и дълги откоси (до 20 изстрела), и непрекъсната стрелба (до 150 изстрела)[14]
по наземни и надводни цели – огън по точка, с разсейване по фронта и с разсейване по дълбочина[5]
по въздушни цели – съпровождане, по трасето, заградителна стрелба[5]
по пикиращи, кабриращи и зависнали въздушни цели – съпровождащ огън с непрекъснат откос[15]
по въздушни цели, маневриращи на звукови и свръхзвукови скорости – заградителен огън с дълги откоси[16]
  • Охлаждане на ствола – въздушно[14]
  • Прегряване на ствола – след 150 изстрела[14]
  • Работно напрежение на системата на електроспусъка – 26 В[3]
  • Допустими колебания в напрежението на системата на електроспусъка – 22 – 30 В[3]
Масо-габаритни характеристики
  • Тегло на картечницата – 52,2 кг[9]
  • Тегло на патронната кутия със снаряжена с 50 патрона лента – 12,3 кг[9]
Стрелкови характеристики
по бронирани обекти и жива сила зад леки укрития – до 1000 м[1]
по струпвания на жива сила и транспорт – до 2000 м[1]
по въздушни цели – до 2000 м[1]
с оптичен прицел – до 2000 м[1]
  • Досегаемост по височина – до 1500 м[1]
  • Ъгъл на възвишение – −5°…+85°[17]
  • Ъгъл на въртене – 360°[18]
Външна балистика
  • Влияние на напречния вятър за изменение на далечината на полет на куршума – не изисква извършването на поправки[19]
  • Влияние на температурата на въздуха върху балистичните качества на куршума – изисква поправки за далечини над 1000 м[19]

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

КПВТ-1

В конструкцията са внесени редица доработки, в частност, добавена е възможност да се превключва направлението на подаване на лентата от дясно наляво, което става с преместване на детайлите на подаващия механизъм и облекчава монтажа на картечницата на различни образци бронетехника.

Пехотни варианти

Тъй като пехотният вариант на голямокалибрената картечница Владимиров на колесен лафет е снет от въоръжение и е заменен с други образци стрелково въоръжение, а КПВТ остава и продължава да остава на въоръжение в армиите и сухопътните компоненти на флотовете на много страни от постсъветското пространство, а също и на чужди държави, където са продавани масово или където е произвеждана бронетехника съветски образец, посредством обратно инженерно-техническо преоборудоване със силите на военнослужещите КПВТ е преправян в пехотен вариант на лафет или на триноге за усилване на системата на огъня на подразделенията от тактическите звена в отбрана.

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Тук е представен списък на образци бронетехника (включая опитните образци и проектите), позволяващ поставянето на КПВТ:

Автомобили с повишена проходимост и бронеавтомобили
Бойни разузнавателни машини
Бронемашини
Бронетранспортьори
Самоходни артилерийски установки
Танкове
Бронирани и артилерийски катери

За поставянето на картечницата могат да бъдат преоборудвани фабрично-заводски или самоделно куполите и на други единици бронетехника.

Ъгъла на възвишение на картечницата по вертикала ѝ позволява свободно да води огън по въздушни цели
При движение по наводнени, заблатени или силно замърсени участъци от местността ствола на картечницата и възела за закрепването ѝ към кулата се покриват със специален брезентов кожух за защита от замърсяване
В параден строй и на марш, в съответствие с изискванията на техниките за безопасност и нормите на воинския етикет, ствола на картечницата е насочен нагоре
Снаряжена патронна лента за картечницата

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Следующие государства эксплуатировали КПВТ в разное время:

Следните непризнати и частично признати държави и държавни образувания, а също националноосвободителни движения и други въоръжени формирования експлоатират КПВТ по различно време:

Лицензионно и нелицензионно производство на картечницата има в следните страни:

Бойна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Видеозапис на използването на КПВТ в бойна обстановка

Списък на въоръжените конфликти, в хода на които са използвани КПВТ и нейните модификации:

Износване[редактиране | редактиране на кода]

Според увеличаването на износването на детайлите и възлите на картечницата се учестяват броя на проблемите, прехапванията, незахващането на патрони и отказите на електроспусъка, и други задръжки при стрелба, което отчасти се компенсира от нивото на огневата подготовка на оператора и се отстранява чрез замяна на детайлите, непригодни за последваща експлоатация с нови, със съблюдаване на изискванията по обслужване и грижа за оръжието, което съществено удължава срока на експлоатация на оръжието във войските.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з НСД 1984, с. 3.
  2. ↑ НСД 1984, с. 7.
  3. ↑ а б в НСД 1984, с. 64.
  4. ↑ а б НСД 1984, с. 185.
  5. ↑ а б в НСД 1984, с. 165.
  6. ↑ НСД 1984, с. 184.
  7. ↑ НСД 1984, с. 5 – 7.
  8. ↑ Шунков, Боевое и служебное оружие России.
  9. ↑ а б в г НСД 1984, с. 5.
  10. ↑ НСД 1984, с. 8.
  11. ↑ НСД 1984, с. 102.
  12. ↑ НСД 1984, с. 108.
  13. ↑ НСД 1984, с. 106.
  14. ↑ а б в г д е ж НСД 1984, с. 4.
  15. ↑ НСД 1984, с. 206 – 208.
  16. ↑ НСД 1984, с. 208.
  17. ↑ НСД 1984, с. 96.
  18. ↑ НСД 1984, с. 82.
  19. ↑ а б НСД 1984, с. 188.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Публицистична
  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9.
  • Федосеев С. Пулемёты зовут „Владимиров“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра. 2 – 7 с.
  • Широкорад А. Б. Тайны русской артиллерии. 477 с. ISBN 5-8153-0172-8.
Статистическа
Техническа
  • Руководство службы: 14,5-мм танковый пулемёт КПВТ. – М.: Воениздат, 1957. – 107 с.
  • Руководство по ремонту: 14,5-мм пулемёты Владимирова КПВ, КПВТ и КПВТ-1. – М.: Воениздат, 1983. – 143 с.
  • Наставление по стрелковому делу: 14,5-мм крупнокалиберный пулемёт Владимирова (КПВТ). – М.: Воениздат, 1984. – 223 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „КПВТ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=КПВТ&oldid=11244286“.