Калник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Калник.

Калник
Река Калник близо до село Български извор
Река Калник близо до село Български извор
42.9919° с. ш. 24.5775° и. д.
43.0636° с. ш. 24.2575° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
област Ловеч
община Троян
община Угърчин
община Тетевен
Дължина41 km
Водосб. басейн263 km²
Отток0,96 m³/s
Начало
Мястоюжното подножие на
Микренските височини
Предбалкана
Координати42°59′30.84″ с. ш. 24°34′39″ и. д. / 42.9919° с. ш. 24.5775° и. д.
Надм. височина667 m
Устие
Мястодесен приток на река ВитДунавЧерно море
Координати43°03′48.96″ с. ш. 24°15′27″ и. д. / 43.0636° с. ш. 24.2575° и. д.
Надм. височина250 m

Калник е река в Северна България, област Ловеч – общини Троян, Угърчин и Тетевен, десен приток на река Вит. Дължината ѝ е 41 km.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Река Калник извира от „Толевска чешма“ (на 667 m н.в.) в южното подножие на Микренските височини на Предбалкана, на около 1,5 km северно от село Борима, община Троян. По цялото си протежение реката тече в западна посока (с лек уклон на север) в широка долина между Микренските височини на север и Васильовска планина на юг. Влива се отдясно в река Вит, на 250 m н.в., в местността „Боаза“, южно от село Пещерна.

Площта на водосборния басейн на Калник е 263 km², което представлява 8,2% от водосборния басейн на река Вит.

Притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • → Топля (най-пълноводният ѝ приток, водещ началото си от карстовия извор „Топля“)
  • Лесидренска река (най-големият ѝ приток)
  • → Команска река
  • → Баевенски дол
  • ← Гагайски дол

Подхранването на реката е от дъждовни, снежни и карстови (извора „Топля“) води. Водите на Калник се използват за напояване, като за целта е изграден язовир „Сопот“, четвърти по големина в България.

По течението на реката са разположени 3 села в 3 общини: община Троян – Старо село; община Угърчин – Василковска махала; община Тетевен – Български извор.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 233.