Каменари
| Каменари | |
  Каменари  Каменари | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 185 души[1] (15 март 2024 г.) 9,69 души/km² |
| Землище | 19,117 km² |
| Надм. височина | 542 m |
| Пощ. код | 5083 |
| Тел. код | 06152 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 35729 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Елена Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011) |
Каменари е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Каменари се намира на около 5 километра източно от село Палици. Разположено е в западния край на красива долина, успоредна на билото на Стара планина, в която тече малката рекичка Тинева, приток на река Стара река. На югоизток от него се намира високият хребет Сиври тепе – 802 метра.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според предание някога селището било българско. На 7 май 1685 г. в него избухнал бунт против турската власт. Тогава османските поробители се разгневили, избили голяма част от българите, изгорили къщите им, а останалите живи взели в плен като роби. На мястото на българите се заселили турци. След 1900 г. в него се заселват българи и цигани и населението му става смесено.
Старото име на селото е Юруклери. Преименувано е на Юруците на 14 август 1934 г. и на Каменари на 9 февруари 1951
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Каменари
- Стеф. Косев Чолаков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[2]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Училище в селото е открито твърде късно – в 1923 г. Дотогава децата ходели на училище в село Палици. Училищна сграда е построена в 1945 година. Местното читалище „Иван Комитов“ е основано през 1976 г. по инициатива на Стефан Г. Генчев от село Палиции, учител в селото. Тогава е построена читалищна сграда. Активни читалищни дейци били Мустафа Адемов и Сюлейман Мустафов.
