Канавезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Канавезе
Canavese
регион в Италия
Местоположение на Канавезе в ИталияМестоположение на Канавезе в Италия
Страна Италия
ЗонаПиемонт: общини в Метрополен град Торино, провинция Верчели и провинция Биела
Главен градград Ивреа
Площ2047.61 km²
Канавезе в Общомедия

Канавèзе (на италиански: Canavese; на пиемонтски: Canavèis; на латински: Canapisium/Canavisium) е исторически и географски район на регион Пиемонт, Северна Италия, който обхваща териториите между Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, река По, потока Стура ди Ланцо и Грайските Алпи, т.е. териториите между град Торино и регион Вале д'Аоста, а на изток – провинциите Биела и Верчели.

Най-важните му центрове са градовете Ивреа (негова историческа столица), Кивасо, Чирие, Куорне, Ривароло Канавезе и Кастеламонте, и градчетата Калузо и Страмбино.

Жителите на района се наричат „Канавезани“. Официалният език е италианският, но се говорят също пиемонтски и франко-провансалски.

На територията има четири обекта, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тя е прочута и с висококачествените си вина, вкл. и вино със същото име.

Топоним[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата името Канавезе е свързано с древното отглеждане на коноп в района.

Според популярна историческа теза топонимът произлиза от canaba – място на събиране на селскостопанска реколта; думата съществува както в келтския език на племето на саласите, така и в латинския език на римляните, колонизирали впоследствие района.[1]

Според друга теза името идва от древното селище curtis[2] или cohors Canava, което вероятно се е намирало в района на днешния град Куорне на брега на потока Орко, в района около градчето Кастеламонте[1] или по склоновете на връх Куинцейна в Грайските Алпи.

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Географският район на име Канавезе няма еднозначно определение. В „Пътеводител на Канавезе“ на А. Мазели (Ивреа, 1904), авторът пише:

В момента Канавезе няма, нито някога е имал свой район. Нито историята, нито географията му дават точни граници

По-ново определение е дадено през 1930 г. в Енциклопедия Трекани, макар че то не включва обитаемата зона на село Вилареджа, разположена отвъд река Дора Балтеа:[3]

Това наименование [Канавезе] обикновено обозначава част от Пиемонт между Мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ и долното течение на [река] Дора Балтеа от [градчето] Мацè до сливането ѝ с река По, течението ѝ до близостта на сливането ѝ със Стура ди Ланцо, левия бряг на Стура с изключение на малка част от равнината на север от Торино (Сетимо Торинезе), последвано от най-високите върхове на Грайските Алпи от [планинската група на] Левани-те до масива Гран Парадизо (Вал ди Малоне, Вал ди Локана, Вал ди Соана и Вал Киузела). Приблизително отговаря на римския муниципиум на Епоредия, обитаван от саласите.
Езерото Вивероне

Територията е доминирана от Мореновия амфитеатър на Ивреа – уникален геоложки паметник заради непокътната заоблена морена, която го ограничава и от Масива Гран Парадизо, които обграждат обширната равнинна площ около град Кивасо.

Езерото Кандия

Канавезе е район, богат на вода. На територията му се намират множество ледникови езера като 3-тото по големина езеро в Пиемонт – Вивероне, Петте езера на Ивреа: Сирио, Пистоно, Черното езеро, Кампаня и Сан Микеле, езерото Кандия в рамките на едноименния природен парк, езерото Черезоле в Националния парк „Гран Парадизо“, езерото Аличе. През него преминава най-голямата река в Италия – По, както и река Дора Балтеа, потоците Киузела, Соана, Орко и Малоне и др., които захранват различни изкуствени канали като Канал Кавур от 19 век при град Кивасо и Беалера Брисака от 16 век при градчето Калузо.[4] Наличието на водни потоци позволява и развитието на спортове като кану и каяк (река Дора Балтеа, езеро Кандия, Кану-стадиона на Ивреа – където се провеждат национални и международни състезания), рафтинг (потоците Орко, Соана и Киузела), уиндсърфинг и ветроходни спортове (езеро Вивероне).

Потокът Киузела

Историческата столица на Канавезе е Ивреа – град от келтски произход, превърнал се в римски муниципиум през 1 век пр.н.е. с името Eporedia.

Канавезе се дели на:

В Канавезе има 5 различни морфологични зони:[5]

Паркове и природни резервати[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

В района на Канавезе са отрити множество археологически находки от периода на Неолита. Околната среда, която виждат първите земеделски колонизатори на Мореновия амфитеатър на Ивреа, се различава доста от сегашната. След края на последното заледяване, в периода на Вюрм преди ок. повече от 12 хил. години, единствената жизнена среда на алпийската дъга са релефите. В тях екосистема, сравнима с тази на сегашната субарктическа тундра, представлява идеално местообитание за множество стада копитни животни като диви кози и ибекси. След края на заледяването идва сравнително кратък период на рязко повишаване на температурата с последващо бързо развитие на гората в низинните райони. Този период е последван от влошаване, продължило около хилядолетие, което отново води до намаляване на растителността, достигайки най-накрая до бореалната климатична фаза, когато окончателно изчезват ледниците от равнините.

Диаграмите на цветен прашец показват, започвайки от 6000 г. пр.н.е., усилен растеж на дървесните видове до много голяма надморска височина, благоприятстван от значително по-топъл и влажен климат от сегашния (атлантическа климатична фаза). Липсват някои дървета като кестен, който вероятно се появява през Неолита, и робиния от американски произход; други, като брезата, са по-рядко срещани. Равнината и склоновете на планините са покрити от големи гори, в които преобладават (понякога гигантски) дъбове, ясени, брястове, габъри, липи и тополи, а буковите гори се простират на над 500 м надм. височина, както и боровете, смърчът и бялата ела. Забележителният контингент от папратови спори заедно с други образувания, белег за влажна среда и застояла вода, допълват картината на гора, пресечена от реки и потоци с несигурен ход, и осеяна с безброй водоеми.

Човешкото поселение се консолидира през Бронзовата епоха. Сред находките от този период особено добре запазени са тези, открити в близост до езерни басейни, които все още съществуват или които с течение на времето са се превърнали в торфени блата. Съществено значение имат изследванията на наколните жилища при езерата Вивероне[6] и Бертиняно, където са открити и пироги.[7]

Местата, на които са намерени артефакти от Неолита, са структурните височини на замъка на Сан Мартино Канавезе, Санта Мария ди Доблацио и Паниер в Понт Канавезе, пещерата Бойра Фуска на територията на град Куорнье, Монте Кордоло в село Фиорано Канавезе и хълмът на Филия при градчето Кастеламонте. Останалите два обекта са околоезерни – при градчето Монталто Дора и при село Вивероне.

Местата на голяма надморска височина, на които понастоящем виреят робинии и кестенови дървета (появявили се в Италия през Желязната епоха), в онази епоха са населени от брези, дъбове и букове. Практиката на рязане и изгаряне за създаване на сечища, бонификация и торене на меките почви на терасите вероятно кара общностите да започнат да опитомяват дивите зърнени култури, което става с помощта на дървени, закалени на огъня инструменти. Растителността и разположението на височина благоприятстват опитомяването на овце и кози, без да се пренебреват развъждането и ловът на диви кози на малко по-голяма надм. височина.

Римски период[редактиране | редактиране на кода]

В предримско време Канавезе е обитаван от племето на саласите – народ с келтски произход, който от 5 век пр.н.е. започва да обработва златните, сребърните и железните находища във Валкиузела и във Вал Орко. Смели войни, те повече от 100 г. се противопоставят на Римската империя. Първият им сблъсък с Рим датира от 143 г. пр.н.е. при Вероленго, когато излизат насреща на войските на консула Апий Клавдий Пулхер, който губи половината си воини. Той обаче успява да ги разгроми през 141 г.пр.н.е. в битката между Мацè и Виске.[8]

Последвалото икономическо проникване на Римската империя продължава, което позволява през 100 г. пр.н.е. Сенатът да основе римската колония Епоредия (днешен град Ивреа) върху съществуващо укрепено селище на саласите. Съпротивата на населението в равнините и в близката Вале д'Аоста е сломена през 25 г. пр.н.е. от император Октавиан Август, който, както разказва историкът Страбон, постига капитулацията на саласите и основава муниципиума на Августа Претория (днешен град Аоста).[9]

Под господството на Римската империя в Канавезе се развиват търговията, пътните мрежи, земеделието и занаятчийството. Епоредия (Ивреа) става важен център на търговски обмен между Паданската низина и Галиите, който минава през нея, през Аоста и през проходите на Малкия и на Големия Сан Бернар. Ценни доказателства, свързани с тази епоха, са открити под църквата на градчето Сан Бениньо Канавезе, където има римска мозайка, принадлежала на древна къща от имперския период.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Западната Римска империя през 476 г. Канавезе преминава през бурен период. В средата на 6 век над него за кратко господстват византийците, след което той е под контрола на лангобардите, които през 568 г. го анексират към Херцогство Ивреа, а с края на Лангобардското кралство е част от франкско графство (към края на 8 век).

Канавезе придобива голямо значение при Ардуин (* ок. 955, † 14 октомври 1015), крал на Италия между 1002 и 1014 г., който се надява да обедини целия полуостров и да сложи край на междуособните войни. Епископът на Ивреа Вармонд Арборийски обаче влиза в конфликт с него и го отлъчва от църквата, а императорът на Свещената Римска империя Хайнрих II го обсажда в Крепостта на Спароне; впоследствие Ардуин се оттегля и умира в Абатство Фрутуария в Сан Бениньо Канавезе.

Ардуин от Ивреа

От Ардуин и от брат му Виберт († сл. 1014) - граф на Помбия и пръв господар на Канава ок. 1000 г. водят началото си графовете Биандрате (пръв граф Биандрате е синът на Гуиберт – Гуидо († пр. 1083)[10]) и Кастеламонте (произхождащи от сина на Ардуин – Ардуин II или Ардицин[11] († ок. 1050)), от които води началото си и династията на Графовете на Канавезе.[3] През 1070 г. някои благородници – феодали на Свещената Римска империя купуват земи в Мазино (подселище на днешното село Каравино) и след като разширяват господството си над териториите на древното селище Канава, започват да се кичат с титлата „Графове на Канавезе“.[12] През 1100 г. император Хайнрих II признава на Гуидо и Отон – Comites de Canavisio („графове на Канавезе“) притежанията им в Канавезе (феодите Валперга и околности, Мазино и Мацè, Кандия и Кастильоне, с техните господарства и с цялото кастеланство Бароне, с половината от замъците на Ривароло, Фаврия, на замъка на Ривароса, на Олянико и на замъка на Понт с неговите долини, златни, сребърни и други метални мини…[12]). През 1157 г. от тях се отделя клонът Сан Мартино, основоположник на рода Кастеламонте. През 1193 г. графовете на Канавезе се делят на два клона: Валперга и Мазино, и изоставят титлата de Canavise.[12]

През 12 век земите на Канавезе обхващат само Канава, Риварота, Саласа и Куорне. През 1168 г. господарите им дават началото на обединение, консолидирано през 1213 г. с подписването на конвенция с Комуна Ивреа, на която засвидетелстват подчинение. През 1229 г. територията на Ивреа се включва в Канавезе, обхващащо вече Монталто, Монтеструто (подселище на днешното село Сетимо Витоне) и Сетимо Витоне.

През 1248 г. император Фридрих II Шведски предоставя на савойския граф Томас II Савойски суверенитета на Канавезе, впоследствие прехвърлен на Комуна Ивреа от император Конрад IV. Това кара маркграфа на Монферат Вилхелм VII, начело на гибелините в района, да нападне Канавезе. Местните господари се обединяват в конфедерация, която обаче се разцепва през 1252 г.: родовете Сан Мартино и Кастеламонте се присъединяват към гвелфите, подкрепени от Савоя, а родовете Валперга, Мазино и Сан Джорджо застават на страната на гибелините, като от втората половина на 13 век до началото на 14 век подкрепят борбата на Маркграфство Монферат срещу Ивреа и впоследствие срещу Асти и съюзниците му.[8]

Граф Амадей VII Савойски

В Късното средновековие територията е разпокъсана между господството на иврейските епископи, маркграфовете на Монферат, князовете на Ахая и Савойската династия. Савоя придобиват контрол от 14 век нататък и от 1313 г. нататък в Канавезе се установява период на относителен мир.

От 1386 г. районът е място на бунтовете на Тукините (на италиански движението се нарича „Тукинаджо“)[13] – жители на малките селски общини, които се опълчват на властта на феодалите. Те са подкрепяни от маркграфа на Монферат Теодор II и от някои местни благородници, целящи ограничаването на савойското влияние. През 1387 г. „Червеният граф“ Амадей VII Савойски потушава бунтовете, но местната „партизанска“ война продължава чак до 1391 г., когато савойските войски слагат окончателния ѝ край.[8]

Взаимоотношенията между граф Амадей VII Савойски, местните благородници и представителите на всички местни общности се уреждат с Иврейската конвенция, с която властта на Савоя взима контрол и предотвратява всякакви инициатива на местната аристокрация. Въпреки това за Тукините продължава да се говори още дълго време и през 1441 г. започва втора вълна на бунтове, продължила повече от век.[8]

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

През 1435 г. маркграфът на Монферат Джакомо признава притежанието на Канавезе от страна на Савоя.[8]

В периода, който бележи прехода между Средновековието и Ренесанса, Канавезе, благодарение и на относителната политическа стабилност, осигурена от Савойската държава, преживява умерен икономически растеж. Сред различните постройки и инфраструктури от онова време трябва да се отбележат множеството замъци и манастири, чието изграждане започва от 15 век нататък, както и навигационният Канал на Ивреа, свързващ градовете Ивреа и Верчели. Неговото строителство по проект на Леонардо да Винчи започва през 1448 г. при херцог Амадей VIII Савойски и завършва при Йоланда Френска, съпруга на неговия наследник херцог Амадей IX Савойски.

През 16 век Канавезе първо принадлежи на Франция, а след това на Испания. След това е савойска територия до края на 18 век.

Модерен и съвременен период[редактиране | редактиране на кода]

Към края на 18 век французите нахлуват в Канавезе и налагат новите якобински закони и обичаи на Революцията. Канавезе е окупиран от Наполеон от 1800 до 1814 г. С Реставрацията районът се връща обратно на Савоя (16 април 1814).

През 19 век развиват нови индустрии (с откриването на манифактурите на Куорние и Понт Канавезе), процъфтяват занаятите и селското стопанство.

След Втората световна война в Канавезе са налице широко разрастване на сградите, особено в равнинните райони, и изграждане на различни инфраструктури като магистралата A5 Торино-Аоста и A4/A5 - разклонение Ивреа-Сантия или т. нар. „окачване“. През 1858 г. в град Ивреа е открита ЖП линията до Торино и този технологически прогрес има своя връх с откриването през 1898 г. в града на първата фабрика за пишещи машини в Италия: „Ing. C. Olivetti & C.“ на Камило Оливети. Тази модерна компания скоро става основно действащо лице на италианската индустрия и икономика.

Някои от тези инфраструктури, както и селските райони и обитаемите центрове на района, са силно засегнати от наводнението през октомври 2000 г., причинено от излизането от коритото на водите на река Дора Балтеа и на различни други водни пътища в Пиемонт и Вале д'Аоста.[14]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Земеделието е основният поминък на района в продължение на векове. Занаятчийските работилници за обработка на коноп, коприна, извличането на минерали също играят голяма роля в миналото, която обаче запада с развитието на индустрията.

Висококачествени лозя като тези на село Карема позволяват производството на ценни вина като Карема DOC – рубиненочервено, подходящо за дивечово или други червени меса, Ербалуче ди Калузо – бяло, подходящо за ордьоври, ризото или риба, и Канавезе DOC – червено или розè.

В средата на 90-те год. на 20 век допълнение към туризма са силно развити механичната, текстилната и химическата промишленост.[15]

В края на 2018 г. в Канавезе са регистрирани 33 536 фирми и предприятия, с 400 по-малко спрямо 2017 г. В сравнение с Метрополен град Торино районът на Канавезе се характеризира със значимото присъствие на три традиционни сектора на дейност: селско стопанство (13% в сравнение с 5,5% в метрополния град), преработваща промишленост (11,8% в срв. с 9,5%) и строителство (18,4%, спрямо 15%). Независимо от това става въпрос за сектори, които заедно с търговията изпитват затруднения, което е видно в значителното намаляване на броя на регистрираните компании през 2018 г. и във факта, че през последното десетилетие е налице изместване на бизнес дейностите от по-традиционните сектори към сферата на услугите.[16]

През 2020 г. пандемията от Коронавирус поставя в безпрецедентна криза икономиката на района и според Confindustria, Ascom и Confesercenti към март са загубени 10 млн. евро.[17]

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Канавезе е богат на събития от всякакъв характер: гастрономически, карнавален, исторически, културен и др. Това са някои от основните от тях:

Места от исторически и художествен интерес[редактиране | редактиране на кода]

Места от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО[редактиране | редактиране на кода]

Към 2019 г. в регион Пиемонт има пет места, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, четири от които са в Канавезе:

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Мрежа на екомузеите[редактиране | редактиране на кода]

Мрежата от екомузеите се основава на признаването на идентичността на местните общности с техните територии, традиции, архитектура, празници, музика, трудни исторически моменти и др.

Замъци[редактиране | редактиране на кода]

В Канавезе се намират множество замъци, частни или държавни. Това са най-важните от тях с информация към 2019 г.

Църковни постройки[редактиране | редактиране на кода]

Свещена планина на Белмонте

Общини[редактиране | редактиране на кода]

Общините на Канавезе се намират в три различни провинции на Пиемонт: Метрополен град Торино, провинция Верчели и провинция Биела.

Метрополен град Торино[редактиране | редактиране на кода]

Общините се намират в 5 от 11-те хомогенни зони, на които е разделен Метрополен град Торино:[19][20]

Зона 4 Метрополен град Торино Север

3 от общо 8 общини: Волпиано, Лейни и Сан Бениньо Канавезе.

Зона 7 Район Чириè – Чириячезе и Вали ди Ланцо

15 от общо 40 общини: Барбания, Вауда Канавезе, Виланова Канавезе, Гросо, Корио, Ломбардоре, Матѝ, Ноле, Ривароса, Рока Канавезе, Сан Карло Канавезе, Сан Маурицио Канавезе, Сан Франческо ал Кампо, Фронт и Чириè.

Зона 8 Западно Канавезе

всички 46 общини: Алие, Алпете, Байро, Балдисеро Канавезе, Борджало, Босконеро, Бузано, Валперга, Валпрато Соана, Виалфрè, Ингрия, Канискио, Кастеламонте, Кастелнуово Нигра, Киезануова, Колерето Кастелнуово, Куорне, Кучельо, Левоне, Локана, Лузилиè, Ноаска, Одзеня, Олянико, Пертузио, Понт Канавезе, Праскорсано, Пратильоне, Рибордоне, Ривара, Ривароло Канавезе, Ронко Канавезе, Саласа, Сан Джорджо Канавезе, Сан Джусто Канавезе, Сан Коломбано Белмонте, Сан Понсо, Спароне, Торе Канавезе, Фаврия, Фелето, Форно Канавезе, Фрасинето, Черезоле Реале, Чиконио и Чинтано.

Зона 9 Район Ивреа – Епоредиезе

всички 54 общини: Албиано д'Ивреа, Адзельо, Андрате, Банкете, Бароне Канавезе, Боленго, Боргофранко д'Ивреа, Боргомазино, Бросо, Буроло, Вал ди Ши, Валкиуза, Вестиниè, Видрако, Виске, Вистрорио, Ивреа, Исильо, Кандия Канавезе, Каравино, Карема, Кашинете д'Ивреа, Киаверано, Колерето Джакоза, Косано Канавезе, Куалюцо, Куасоло, Куинчинето, Лесоло, Лоранцè, Мальоне, Мерченаско, Монталенге, Монталто Дора, Номальо, Орио Канавезе, Павоне Канавезе, Палацо Канавезе, Парела, Пероза Канавезе, Пивероне, Романо Канавезе, Руельо, Салерано Канавезе, Самоне, Сан Мартино Канавезе, Скарманьо, Сетимо Ротаро, Сетимо Витоне, Страмбинело, Страмбино, Таваняско, Траверсела и Фиорано Канавезе.

Зона 10 Район Кивасо – Кивасезе

9 от общо 24 общини: Брандицо, Вилареджа, Калузо, Кивасо, Мацè, Монтанаро, Рондисоне, Тораца Пиемонте и Фолицо.

Провинция Верчели[редактиране | редактиране на кода]

1 община: Монкривело.

Провинция Биела[редактиране | редактиране на кода]

2 общини: Вивероне и Рополо.

Общини с над 10 хиляди души население[редактиране | редактиране на кода]

Име Население

към 1 януари 2023 г.

Кивасо 26 244
Ивреа 22 427
Чириè 18 146
Лейни 16 294
Волпиано 15 240
Сан Маурицио Канавезе 10 276

Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]

Предястия и основни ястия[редактиране | редактиране на кода]

Приготвяне на мазна боб чорба на Карнавала в Ивреа
  • Мазна боб чорба – типично карнавално ястие с боб, свинска сланина с кожата, наденици, свински крачета, свински кости, свинска мас и лук. Ястието се готви в специални теракотени съдове на дървено огнище в продължение на часове;
  • „Чорба“ от къдраво зеле – подходяща за студените зимни месеци; като основа се използват хляб и кашкавал, а къдравото зеле е типичен продукт за градчето Монталто Дора;
Баня кауда
  • Чорба от жълта тлъстига – в съставките, освен жълтата тлъстига, влизат обикновеното кървавиче, сланина от Арна, чесън, лук-шалот, дива мащерка, високопланинско масло, яйца, кокоши бульон, зехтин, кашкавал „toma“; поднася се с препечен хляб;
  • Баня кауда – сос на основата на чесън и обезсолена и обезкостена аншоа, варени на слаб огън в зехтин; яде се чрез потапяне на различни видове сезонни зеленчуци, обикновено разделени между сурови и варени: трънчета, печен лук, сурови или печени чушки, сурови зелеви листа, карфиол, йерусалимски артишок, цвекло, задушени картофи, репички, ряпа и др.;
  • Капонет – сарми от къдраво зеле със свинска кайма и ориз;
  • Пълнен лук по канавезански – с пълнеж от кайма със стафиди, пармезан, подправки, хляб и др.;
  • Традиционни салами:
    • Картофен салам – пресен салам от свински бекон и планински или хълмисти картофи;
    • Мочета – с древен произход, признат за италиански традиционен агро-хранителен продукт (P.A.T.), прави се от постно месо (от говеда или овце, кози, свинско месо или дивеч (дива коза и ибекс)) главно мускули или бедра;
  • Традиционни сирена:
    • Томино от Киаверано – меко бяло козе или краве сирене (с него се бият по време на карнавала в село Киаверано[21])
    • Тума на Траузела – меко бяло сирене, тип „извара“ от сурово пълномаслено говеждо мляко;

Сладкарски изделия[редактиране | редактиране на кода]

  • Мартен сек – дребни но много сладки круши с ръждива обелка, приготвени във вино и захар;
Сладки Торчети
  • Торта „Новеченто“ – създадена в град Ивреа края на 19 век от известния местен сладкар Отавио Бертиноти, основател на сладкарница „Бала“, съществуваща и през 2020 г., рецептата ѝ е тайна; оформена е от 2 какаови блата, подобни на пандишпан, но много по-леки, с лек пълнеж от шоколад, масло и крем, и е поръсена с пудра захар;[22]
  • Сладки Торчети – родени в градчето Алие през 1900 г. в умелите ръце на сладкаря Пана, особено ценени от Савоя; ронливи бисквити с прости съставки: брашно, масло и захар, вид малки гризини, оваляни в захар, сгънати и съединени в двата края в типичната им форма на сълза;[23]
    Сладки от пшеничено брашно
  • Сладки от пшеничено брашно – кръгли ронливи бисквити, характерни за Пиемонт (по-специално за долините на Ланцо, областта на Кунео, района на Биела и долна Вал ди Суза); направени са от пшенично брашно, древно пиемонтско царевично брашно, масло, захар, мед, яйца и лимонова кора;
Сладки Канестрели
  • Сладки Канестрели (Canestrelli) – плоски, крехки бисквити с неправилна форма поради приготвянето им във формата на вафла с тъмнокафява шоколадова основа, традиционен продукт за няколко населени места в Канавезе: Кревакуоре, Боргофранко д'Ивреа, Ивреа, Мацè, за други общини като Вайе и други общини в долината на Суза; основните им съставки са брашно, масло, яйца и захар; през 21 век те се правят не само с аромат на какао и ванилия, но и с лешник, лимон, портокал, кафе, мента, кокос и шамфъстък;[24]
  • Бисквити на херцогинята (Biscotti della duchessa) – ронливи какаови сладки, типични за градчето Сан Джорджо Канавезе; съставките са захар, яйчен белтък, горчива какаова паста, захарен сироп, пшенично брашно и ванилия;[25]
  • Сладък хляб на Малгрà (Pan douss 'd Malgrà) – десерт от прости съставки, чието тесто се приготвя от брашно 00, захар, пресни яйчни жълтъци, вода, масло, натурална мая, мляко и сол; има още два варианта: богат, с кестени и екстракт от ванилия, и селски с пълнозърнесто брашно;[26]
Ночолини от Кивасо
  • Миниореховки от Кивасо (Nocciolini di Chivasso, ночолини ди Кивасо) – специалитет на град Кивасо от 30-те год. на 20 век, мънички ореховки от лешници от Пиемонт, яйчен белтък и захар, създадени по погрешка през втората половина на 19 век в ателието на тогавашната сладкарница Nazzaro от Джовани Подио;[27]
  • Пралини на Гран Парадизо.

Напитки[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни продукти[редактиране | редактиране на кода]

  • Керамика на Кастеламонте: с особен, по-червен цвят от обикновената керамика поради по-голямото съдържание на въглероден оксид, което води до специфичната обработка на материала. Известни продукти са pignatte – керамични съдове, pitociu – гротескови фигурки, както и печките от Кастеламонте. От 1960 г. в града през август се провежда традиционната Изложба на керамиката (Mostra della Ceramica Castellamonte).
  • Медни изделия: в село Алпете (където от 1982 г. има Школа по медни изкуства), град Куорние, в градчетата Понт Канавезе и Валперга
  • Сирена и кашкавали: в село Борджало се намира Latteria Sociale Valle Sacra, която предлага автентични продукти
  • Висококачествени вина DOC и DOCG.

Канавезе в литературата[редактиране | редактиране на кода]

Данте Алигиери в последния стих на седма песен на „Чистилище“ споменава Канавезе във връзка с борбата между маркграф Вилхелм VII с Асти и Алесандрия:[29]

И този, който седи по-ниско от всички,
вдигнал поглед, е маркиз Вилхелм VII,
за когото Александрия с нейната война
кара Монферат и Канавезе да плачат.
Гуидо Гоцано

В района на Канавезе се развива поемата на „поета на здрачаГуидо Гоцано от 1909 г. „Г-ца Феличитà или Щастието“.

Джузепе Джакоза

Известният италиански поот, драматург и либретист Джузепе Джакоза е роден в село Колерето Парела, днешно Колерето Джакоза.

Италианският писател Салватор Гота е роден в градчето Монталто Дора и израства в град Ивреа.

Действието на автобиографичния роман на Наталия Гинзбург „Семеен лексикон“ (Lessico familiare) от 1963 г. се развива между Ивреа и Колерето Джакоза.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Периодични издания[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Ла Сентинела дел Канавезе (La Sentinella del Canavese, букв. Стражът на Канавезе).[30] Местен вестник с новини от град Ивреа, Канавезе и част от регион Вале д'Аоста, основан през 1893 г. от типографа Оресте Гарда. Излиза всеки понеделник, сряда и петък в хартиен и в електронен вариант. Издава се от издателска група GNN (Gedi) и редакционното му седалище е в град Ивреа.
  • В. Ла Воче (La Voce, Гласът).[31] Местен вестник с новини от цяла Италия с особено внимание към тези от Пиемонт и област Торино. Излиза всеки вторник в хартиен и в електронен вариант. Има 4 издания: Ивреа, Сетимо Торинезе, Чирие и Кивасо. Издава се от кооперативно дружество „La Voce“ и редакционните му седалища са в градовете Кивасо и Чирие.
  • В. Ил Канавезе и неговият ел. вариант Прима ил Канавезе (Prima il Canavese, букв. Първо Канавезе).[32] Новини от Ивреа, Канавезе, Вали ди Ланцо, Чирие и Торино. Излиза всяка сряда в хартиен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), изд. верига Netweek. Редакционните му седалища са в градовете Ивреа, Чирие и Ривароло Канавезе.
  • В. Джорнале ди Ивреа е дел Епоредиезе (Il Giornalde del Canavese, букв. Вестник на Ивреа и района). Местен вестник с новини от Ивреа и околните селища. Излиза от 2018 г. всяка сряда в книжен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), circuito editoriale Netweek, а редакционното му седалище е в Ивреа.
  • В. Ил Ризвельо (Il Risveglio, букв. Пробуждането).[33] Независим вестник от 1921 г. Излиза всеки четвъртък в хартиен и в електронен вариант. С новини от Чирие, Канавезе, Вали ди Ланцо и северната околност на Торино. Издава се от изд. „Il Risveglio“ Srl. и редакционното му седалище е в град Чирие.
  • В. Куотидиано дел Канавезе (Quotidiano del Canavese, букв. Ежедневник на Канавезе).[34] Електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе. Издава се от Trecentodieci.it със седалища в градовете Кастеламонте и Ривароло Канавезе.
  • Обиетиво нюз (Obiettivo News, букв. Цел Новини).[35] Независим електронен ежедневник от 2013 г. с новини от Канавезе, Торино и областта, и Пиемонт. Издава се от Bersini Editoria.
  • Канавезе нюз (Canavese News).[36] Независим електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе и Торино. Издава се от изд. Editore Keyco srl със седалище в градчето Фаврия.
  • Канавезе (Canavese) на в. Ла Република Торино[37] на известния римски ежедневник Ла Република на изд. GEDI. В хартиен и в електронен вариант.
  • Сп. Ин Они Дове Пиемонт (In Ogni Dove Piemonte).[38] Списание, което се издава от 2013 г. в хартиен и в електронен вариант. Културни новини от Канавезе и Пиемонт. Издава се от изд. Bolognino със седалище в град Ивреа. На същото издателство принадлежи и годишникът „Канавезецът“ (Il Canavesano), издаван от 1976 до 2014 г.

Електронни медии[редактиране | редактиране на кода]

  • Обиетиво нюз Тиву (Obiettivo News TV),[39] онлайн телевизия за Канавезе на изд. Bersini Editoria
  • Телевизия на Торино и Канавезе (Torino e Canavese TV),[40] на канал 185 на дигиталната телевизия. От 2017 г., с 24-часово излъчване, на видео изд. Media Evolution Srl.
  • Телевизия Канавезе на в. Il Canavese на изд. Media(iN), изд. верига Netweek.

Известни личности от Канавезе[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Канавезе[редактиране | редактиране на кода]

Адриано Оливети
  • Серджо Пулиезе (* 7 октомври 1908 в Ивреа, † 5 декември 1965 в Рим) – драматург, журналист, 1-ви директор на телевизионните програми на Rai, баща на италианската телевизия

Свързани с Канавезе[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Canavese e Valli di Lanzo, Le Guide di Bell'Italia, Mondadori, 2005
  • ((it)) Amadeo Sala, Il Canavese nella storia, aprile 2011
  • ((it)) Pietro Gribaudi e Luigi Cesare Bollea, Canavese, Enciclopedia italiana, 1930
  • ((it)) Canavése, на уеб страница Sapere.it
  • ((it)) Традиционни еногастрономически продукти на Канавезе на уеб страниците Turismo in Canavese. it и Mondo del gusto.it

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Claudio Pizzigaglio. Perché il Canavese si chiama così? La storia di un nome antico e misterioso // Torino Today. 16.6.2016. Посетен на 27.7.2020.
  2. Латинското curtis визира съвкупност от вили и сгради, където пребивава феодалният господар и от където контролира територията.
  3. а б Pietro GRIBAUDI e Luigi Cesare BOLLEA. Canavese // Enciclopedia Italiana. 1930. Посетен на 28.7.2020.
  4. Laghi, torrenti, fiumi in Canavese // Visit Canavese. Посетен на 27.7.2020.
  5. Canavése // Sapere.it. Посетен на 28.7.2020.
  6. AA.VV. Biella e provincia: Candelo, Santuario di Oropa, Valle del Cervo, Oasi Zegna. Borgaro, Touring Editore, 2003. ISBN 88-365-2570-9.
  7. Cavallari-Murat, Augusto. Tra Serra d'Ivrea, Orco e Po. Torino, Istituto bancario San Paolo di Torino, 1976.
  8. а б в г д Amedeo Sala. Il Canavese nella Storia // Посетен на 28.7.2020.
  9. Strabone. Geografia – libro IV 6 – 7.
  10. Conti di Biandrate // MedLands. Посетен на 28.7.2020.
  11. Armando Tallone. Castellamonte // Enciclopedia Italiana – I Appendice. 1938. Посетен на 28.7.2020.
  12. а б в I de Canavise // Посетен на 27.7.2020.
  13. Contesto ambientale, culturale, artistico e storico del bacino Canavese
  14. Elena Masuelli. Alluvione 2000, dieci anni fa // La Stampa. Архивиран от оригинала. Посетен на 23 novembre 2010.
  15. Canavese // Enciclopedia Zanichelli. 1995.
  16. CANAVESE ECONOMIA – In un anno perse 400 imprese: tra i Comuni capofila cresce solo Ivrea – I DATI // Quotidiano del Canavese. 17.4.2019. Посетен на 27.7.2020.
  17. CANAVESE – Così il coronavirus sta uccidendo l'economia locale: persi 10 milioni di euro secondo Confindustria, Ascom e Confesercenti // Quotidiano del Canavese. 4.3.2020. Посетен на 27.7.2020.
  18. Patrimonio UNESCO in Canavese // CanaveseLab. Посетен на 27.7.2020.
  19. Comuni del Canavese // Visit Canavese. Посетен на 27.7.2020.
  20. Zone omogenee // Città Metropolitana di Torino sito ufficiale. Посетен на 27.7.2020.
  21. Carnevali strani del Piemonte: La battaglia dei tomini // Staydo.it. 14.2.2018. Архивиран от оригинала на 2022-07-02. Посетен на 28.7.2020.
  22. Torta 900 // Посетен на 28.7.2020.
  23. I torcetti: la storia degli antichi „grissini dolci“ piemontesi // Guida Torino. Посетен на 28.7.2020.
  24. Canestrelli // Sapori del Piemonte.it. Посетен на 28.7.2020.
  25. Biscotto della duchessa // Посетен на 28.7.2020.
  26. Pan douss 'd Malgra' // Посетен на 28.7.2020.
  27. I Nocciolini di Chivasso // Comune di Chivasso.
  28. Arduino, l’amaro delle Valli del Canavese 70CL // Посетен на 28.7.2020.[неработеща препратка]
  29. „Quel che più basso tra costor s’atterra, guardando in suso, è Guiglielmo marchese, per cui e Alessandria e la sua guerra fa pianger Monferrato e Canavese“, La Divina Commedia, Purgatorio, Canto VIII
  30. La Sentinela del Canavese // Посетен на 11 юни 2022.
  31. Giornale La Voce // Посетен на 11 юни 2022.
  32. Prima il Canavese // Посетен на 11 юни 2022.
  33. Il Risveglio // Посетен на 11 юни 2022.
  34. Quotodiano del Canavese // Посетен на 11 юни 2022.
  35. Obiettivo News // Посетен на 11 юни 2022.
  36. Canavese News // Посетен на 11 юни 2022.
  37. Canavese - Torino - La Repubblica // Посетен на 11 юни 2022.
  38. Rivista In Ogni Dove // Посетен на 11 юни 2022.
  39. Obiettivo News TV // Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 11 юни 2022.
  40. Torino e Canavese Tv // Посетен на 11 юни 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Canavese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​