Кандидиан
| Кандидиан | |
| Роден |
297 г.
|
|---|---|
| Починал | 313 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Галерий |
| Майка | Галерия Валерия |
| Братя/сестри | Валерия Максимила |
Гай Валерий Кандидиан (на латински: Gaius Valerius Candidianus) е римлянин от III - IV век, който е възможно да е бил краткровременен съуправител на император Галерий.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Името му е реконструирано като Гай Валерий Кандидиан[1] Кандидиан е незаконнороден син на Галерий от наложница. Той е осиновен от бездетната жена на Галерий Галерия Валерия. Възможно е Галерий да е смятал да направи Кандидиан август на изток, заобикаляйки исканията на племенника си Максимин Дая. Дали е назначен за цезар или август е неизвестно.[2] Лактанций казва, че император Максимиан е искал да направи Кандидиан цезар.[3].
Кандидиан бяга във владенията на Дая, който иска да се ожени за майка му.[4] След победата на Лициний в 313 година, Кандидиан се установява в Никомедия, където е убит.[5].
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Jones A. H. M. Candidianus 1 // Prosopography of the Later Roman Empire / A. H. M. Jones, J. R. Martindale, J. Morris. — Cambridge University Press, 1971. — Vol. I: A.D. 260–395. — P. 178. — ISBN 0-521-07233-6 [2001 reprint].
- Roger S. Bagnall, Klaas A. Worp. Three Regnal Dates assigned to 310/311. // Bulletin of the Egyptological Seminar. — № 1, 1979. — P. 11—13. (PDF).
- Nenad Cambi. Tetrarchic Practice in Name Giving. // Alexander Demandt, Andreas Goltz, Heinrich Schlange-Schöningen (Hrsg.). Diokletian und die Tetrarchie. Aspekte einer Zeitenwende. — Berlin u. a. 2004. — P. 38—46. — ISBN 3-11-018230-0.
- André Chastagnol La datation par années régnales égyptiennes à l'époque Constantinienne'. // Raymond Chevallier (Hrsg.): Aión. Le temps chez les Romains. — Paris 1976. — S. 221—238 (Caesarodunum 10b).
- Dietmar Kienast. Das bellum Cibalense und die Morde des Licinius. // Michael Wissemann (Hrsg.): Roma renascens. Beiträge zur Spätantike und Rezeptionsgeschichte. Festschrift für Ilona Opelt. — Frankfurt am Main, 1988. — S. 149—171. — ISBN 3-8204-0979-3.
- Christopher S. MacKay. Lactantius and the Succession to Diocletian. // Classical Philology. — № 94, 1999. — S. 198—209.
- Alfons Städele. Der Tod Diokletians und die Morde des Licinius. // Markus Janka (Hrsg.): Enkyklion Kēpion. Zu Poesie, Historie und Fachliteratur der Antike. — München/Leipzig, 2004. — S. 223—244. — ISBN 978-3-598-73017-7.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nenad Cambi. Tetrarchic Practice in Name Giving. // Alexander Demandt, Andreas Goltz, Heinrich Schlange-Schöningen (Hrsg.): Diokletian und die Tetrarchie. Aspekte einer Zeitenwende. — Berlin u. a. 2004. — ISBN 3-11-018230-0. — S. 38—46.
- ↑ André Chastagnol. La datation par années régnales égyptiennes à l'époque Constantinienne. // Raymond Chevallier (Hrsg.): Aión. Le temps chez les Romains. — Paris, 1976. — P. 238.
- ↑ Лактанций. За смъртта на гонителите. XX.
- ↑ Лактанций. За смъртта на гонителите. XXXV.
- ↑ Лактанций. За смъртта на гонителите. L.
