Карл Брюлов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Брюлов.
| Карл Брюлов | |
 Автопортрет (1848) | |
| Роден | 12 декември 1799 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  руснак |
| Стил | Академизъм и Романтизъм |
| Академия | Императорска художествена академия |
| Направление | историческа живопис, портрет |
| Известни творби |
|
| Повлиян | Рафаело Санцио, Никола Пусен, Диего Веласкес |
| Повлиял | Павел Федотов, Константин Флавицкий, Ото Фридрих Теодор фон Молер, Александър Шевченко, Карл Тимолеон фон Неф, Иван Крамской, Иля Репин, Хенрик Семирадцки, Валентин Серов, Александър Шилов |
| Награди | Орден „Св. Станислав“, Орден „Св. Анна“
|
| Карл Брюлов в Общомедия | |
Карл Брюлов (на руски: Карл Па́влович Брюлло́в) е известен руски[1] художник, живописец, монументалист, акварелист, член на Миланската и Пармската академия, Академията „Св. Лука“ в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествена академия. Брат е на известния архитект Александър Брюлов. Смята се, че той е ключова фигура в преминаването от неокласицизма към романтизма в Русия.
Фамилията Брюлови[редактиране | редактиране на кода]
Родоначалник на фамилията Брюлови е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият син Йохан (Иван) Брюло също става скулптор. Най-възрастният син на Йохан – Пол (Павел) Брюло, вече е руски скулптор и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, академик по орнаментална скулптура.[2]
Следващото поколение приема руско окончание на фамилията си и е богато на хора на изкуството. Най-възрастният син на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият син – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата постига най-голяма известност. Това е Карл Брюлов, един от големите руски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. Самият Карл няма деца, но традицията продължава и при следващото поколение. Синът на Фьодор – Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Карл Брюлов се ражда на 23 декември 1799 в Санкт Петербург в семейството на академика, дърворезбар и гравьор Пол (Павел) Иванович Брюло (1760 – 1833). Още от раните си години е привлечен от Италия. Въпреки обучението си в Императорската художествена академия (1809 – 21), Брюлов никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър Брюлов. След като се отличава като обещаващ и креативен студент и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Става известен обаче с историческата си живопис.
Най-известната му творба, „Последният ден на Помпей“ (1830 – 33), е огромна композиция, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща триумфално в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в Императорската художествена академия. Докато преподава в Академията, Брюлов развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към реализъм, като е добавено и интригуващо ниво на психологическо проникване.
Докато работи по плафона на катедралата Исакиевски събор в Петербург, здравето му внезапно се влошава. По съвет на лекарите, Брюлов напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Умира в Манциана, близо до Рим, и е погребан в протестантското гробище там.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
„Гейзерик опожарява Рим“ (1833 – 36). Третяковска галерия, Москва. -
„Италиански обед“ (1827). Държавен руски музей, Санкт Петербург. -
„Бретанско момиче“ -
„Туркиня“ (1837 – 38). Третяковска галерия, Москва. -
„Портрет на Нестор Куколник“ (1836) -
„Портрет на Василий Перовски“ (1837) -
„Диана, Ендимион и сатир“ (1849) -
„Фонтанът на Бахчисарай“ (1849) -
„Смъртта на Инес де Кастро“ (1834) -
„Последният ден на Помпей“ (1830 – 33). Държавен руски музей, Санкт Петербург. -
„Портрет на К.А. Поцо ди Борго“ (1833 – 35) -
„Италианска изповед“ (1830) -
„Нарцис“ (1819)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Карл Брюлов. Картини и биография. Изображения с висока резолюция Архив на оригинала от 2007-08-06 в Wayback Machine.
- Карл Павлович Брюллов. Биография, творчество и картини на художника Архив на оригинала от 2021-07-17 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Bryullov Karl (1799 – 1852) – brief biography Архив на оригинала от 2007-08-06 в Wayback Machine. // Russian Paintings Gallery
- ↑ а б ((ru)) История. Культура. Исскуство/Павел Брюлов, племенник на „великия Карл“[неработеща препратка]
| |||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Bryullov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
