Карл Шорске

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Шорске
Carl Emil Schorske
американски историк
Роден
Починал
Ийст Уиндзор Тауншип, Ню Джърси, САЩ
Националност САЩ
Учил вХарвардски университет
Колумбийски университет
Научна дейност
ОбластИстория, изкуствознание
Работил вУеслиански университет,
Калифорнийски университет в Бъркли,
Принстънски университет
НаградиПулицър (1981)
„Лудвиг Витгенщайн“ (2004)

Карл Шорске (на английски: Carl Emil Schorske, р. 15 март 1915) е американски историк, почетен професор на Принстънския университет. Носител на награда Пулицър (1981) за книгата си Виена от края на века: Политика и култура.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Ню Йорк, Шорске получава бакалавърска степен в Колумбийския университет през 1936 г., а докторат защитава в Харвард. Военната си служба изкарва в Бюрото за стратегически разследвания (на английски: Office of Strategic Services), предшественика на ЦРУ, по време на Втората световна война, като ръководител на отдела за политическа информация за Западна Европа. Първата му книга, Германската социалдемокрация, 1905 – 1917, публикувана от издателството на Харвардския университет през 1955 г., описва разцепването на Германската социалдемократическа партия на реформистка (конституционалистка) дясна фракция и на революционна (опозиционна) лява фракция в периода 1905 – 1917 г.

След края на военната си служба Шорске преподава в Уеслианския университет (през 50-те години на века), Калифорнийския университет в Бъркли (през 60-те години) и в Принстънския университет (през 70-те години, до пенсионирането му в началото на 80-те години), където е Дейтън-Стоктън професор по история. Проф. Шорске е посочен от списание „Тайм“ като един от десетте академични лидери на американската нация. През 1987 г. е избран да изнесе почетната лекция „Чарлз Хоумър Хаскинс“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • German Social Democracy, 1905 – 1917: The Development of the Great Schism (Германската социалдемокрация, 1905 – 1917: Развой на великата схизма). Harvard University Press, 1955, 374 р.
  • Fin-de-Siecle Vienna: Politics and Culture (Виена от края на века: Политика и култура). Alfred A. Knopf, 1980, 432 р.[3]
  • Thinking with History: Explorations in the Passage to Modernism (Да мислим с помощта на историята: Изследвания за хода на модернизма). Princeton University Press, 1998, 256 р.[4][5]

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Explorations in Crisis: Papers on International History. Belknap Press of Harvard University Press, 1969, 517 р. (съредактор заедно с Уилям Леонард Лангер)
  • Budapest and New York: Studies in Metropolitan Transformation: 1870 – 1930. Russell Sage Foundation1994, 400 р. (съредактор заедно с Томас Бендър)
  • American Academic Culture in Transformation. Princeton University Press, 1998, 370 р. (съредактор с Томас Бендър)

По-значими студии и предговори[редактиране | редактиране на кода]

  • The problem of Germany. Council on Foreign Relations. 1947, 161 р. (съавтор заедно с Хойт Прайс)
  • „Two German Ambassadors: Dirksen and Schulenburg“. – В: The Diplomats 1919 – 1939. Ed. by Gordon A. Craig and Felix Gilbert, Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1953, рр. 477 – 511.
  • „The City in the History of Ideas: Nineteenth Century Europe“. 1961.
  • The transformation of the garden: Ideal and society in Austrian literature. University of California. Institute of International Studies, 1965, 64 р.
  • Kandinsky in Munich. 1982, 312 р. (съавтор заедно с Питър Йелавич и Пег Вайс)
  • Jane Kallir, Viennese Design and the Wiener Werkstatte. Galerie St. Etienne, 1986, 152 р. (автор на предговора)
  • Gustav Mahler: Formation and transformation (Leo Baeck memorial lecture). Leo Baeck Institute, 1991, 24 р.
  • Peter Hanak, The Garden and the Workshop. Princeton University Press, 1999, 280 р. (автор на предговора)
  • „Intellectual Life, Civil Libertarian Issues, and the Student Movement at the University of California, Berkeley, 1960 – 1969: Oral History“. General Books LLC, 2010, 158 р.
  • „Politics in a New Key: an Austrian Triptych“. University of Chicago Press, 1967, 44 р.

На български[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981: Награда „Пулицър“ за книгата Виена от края на века: Политика и култура[7]
  • 1981: Стипендиант на фондация Макартър
  • 1985: Награда на Виена за публицистика
  • 1986: Почетен доктор на университета в Залцбург[8]
  • 1996: Почетен доктор на университета в Грац
  • 2004: Носител на наградата „Лудвиг Витгенщайн“[9] на Австрийското изследователско общество (на немски: Österreichische Forschungsgemeinschaft)[10]
  • 2007: Държавната награда „Виктор Адлер“ за история на социалните движения (на немски: Victor-Adler-Staatspreis für Geschichte sozialer Bewegungen)
  • 2012: Почетен гражданин на Виена[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) Pulitzer Prize Winners: General Non-Fiction
  2. ↑ ((en)) Carl E. Schorske, A Life of Learning: Charles Homer Haskins Lecture for 1987 Архив на оригинала от 2012-09-27 в Wayback Machine.
  3. ↑ ((en)) Hans Keller, „Vienna: Myth and Reality“, рец. във в. London Review of Books, Vol. 2, No. 11, 5 юни 1980.
  4. ↑ ((en)) Stanley Hoffmann, „Thinking With History: Explorations in the Passage to Modernism by Carl E. Schorske“, рец. в сп. Foreign Affairs, Sept./Oct. 1998.
  5. ↑ ((en)) Gordon A. Craig, „The Good, the Bad & the Bourgeois“, рец. във в. The New York Review of Books, 13 август 1998.
  6. ↑ Биляна Курташева, Зимата на нашето припомняне, редакционна статия към сп. „Следва“, кн.21, 2009 и Съдържание на книжката, crosspoint.mediabg.eu.
  7. ↑ ((en)) Носители на награда „Пулицър“ за 1981 г. на официалния сайт на наградата
  8. ↑ ((de)) Die Ehrendoktoren der Paris-Lodron-Universität Salzburg in alphabetischer Reihenfolge Архив на оригинала от 2014-10-23 в Wayback Machine.
  9. ↑ ((de)) За наградата „Лудвиг Витгенщайн“ на сайта на Австрийското изследователско общество Архив на оригинала от 2007-06-23 в Wayback Machine.
  10. ↑ Официална страница на Австрийското изследователско общество.
  11. ↑ ((de)) „US-Kulturhistoriker Carl Schorske in Wien geehrt“, News Österreichischer Rundfunk, 25.04.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Шорске&oldid=11969146“.