Касапкьой
| Касапкьой Sinoie | |
| — село — | |
 Българи след служба в Касапкьой | |
  Касапкьой | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Кюстенджа |
| Надм. височина | 8 m |
| Население | 1458 души (1 декември 2021 г.) |
| Пощенски код | 907191 |
| Касапкьой в Общомедия | |
Касапкьой (на румънски: Sinoie, Синое, старо Casapchioi) е село в Румъния, община Саръюрт (Михай Витязу), окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
История[редактиране | редактиране на кода]
При селото се намира каменно-земленият ранно средновековен български укрепен лагер известен като Делул кале, разположен върху полуострова между езерата Головица и Змеица. Защитната линия с дължина 1476 m се състои от насип и ров, преграждащи основата на полуострова. Укреплението обхваща две стари каменни крепости.[1]
В XIX век Касапкьой е българско село. В 1832 година в селото са отворени българска църква и народно училище в което още тогава даскал Вичо Райнов преподава по Рибния буквар.[2] След Берлинския конгрес през 1879 година селото попада в Кралство Румъния.
Според данни в пресата през 1917 година жители на Касапкьой отправят писмо до министър-председателя на Царство България Теодор Теодоров, в което писмено изказват своето негодувание срещу опитите да се представи техният край като населен с небългарско мнозинство.[3] Запазени са сведения за дейността на училищната организация в Добруджа с протокол от 30 юли 1878, където се посочват имената на местни български първенци, натоварени с уреждането на българските училища в Бабадагското окръжие.[4] Запазени са и именната на десетки местни дарители на Народо-спомагателния фонд "Добруджа".[5] През 1918 година участникът в Научната експедиция в Добруджа Стилиян Чилингиров пише:
| „ | Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение - с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[6] | “ |
Българското население на Касапкьой се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година Крайовска спогодба.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Върбан Трошев, български учител и църковен певец, живял в селото около 1917 г.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петър Петров, Образуване на Българската държава, София, 1981, стр. 157
- ↑ Антон Борлаков, Народната просвета в Добруджа, в-к Добруджа, бр.1 стр. 2, Бабадаг, 27.06.1917.
- ↑ Добруджа - издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 05 от 06 юли 1917. стр.3
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2
- ↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 15 от 30 юли 1917, стр.3
- ↑ Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 - 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 - 179.
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2
