Качулата
| Качулата | |
 Елементи от светилище Качулата | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Качулата Местоположение в България Област Пазарджик | |
| Страна |  България |
| Област | Област Пазарджик |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно светилище |
| Период | IV – II век пр. Хр. |
| Епоха | късна Бронзова епоха - Желязна епоха - Античност |
Мегалитното светилище в местността Качулата (среща се и като „Кучулата“) е разположен на около 7 km на север от град Стрелча.[1]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Светилището Качулата представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност. По монолитните каменни блокове в местността ясно личат следи от човешка дейност — в скалите са оформени два скални трона с различна ориентация — единия обърнат на изток, а другия на североизток; наблюдават се и вкопавания в различна форма — овални, елипсовидни, във формата на „казан“ и от т. нар. Маркови стъпки. Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Един от основните проблеми при този паметник е интензивната иманярска намеса.
Според Алексей Гоцев мегалитните обекти в местността Качулата са така организирани, че точно на 22 юни — деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето. [2]
Интересен факт, е че мегалитните светилища край гр. Стрелча — Скумсале, Кулата и Качулата са разположени на една права линия. Проучванията на обектите са извършени под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев, помощник-ръководител е Николета Петкова – докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Консултант на екипа е проф. Васил Марков, д-р Алексей Стоев директор на филиала ИКСИ – БАН Стара Загора, доц. Д-р Деян Вангелов от СУ „Климент Охридски“. [2]
Връзка с други обекти[редактиране | редактиране на кода]
Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са неразривно свързани. Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето[3].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Кулата (светилище)
- Скумсале
- Исара
- Студен кладенец (светилище)
- Светилище Гарванов камък (Старосел)
- Люляковото светилище
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org - Мегалитно светилище „Качулата“
- ↑ а б „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“, публикация от 30.11.2011 г. в „art-visa-bulgaria.eu“, архив на оригинала от 27 май 2015, https://web.archive.org/web/20150527184536/http://www.art-visa-bulgaria.eu/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BC%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B5%2B+%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B8+%D0%9A%D0%B0%D1%87%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9+%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B0-%D0%A7%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/1/MZKnI9efcNObYBibIBePYBePc9e-YtOHMdejMRKDIlebcBaTYJeHMRKjc9KDYBaLIJOfIBKTIdebIV, посетен на 27 май 2015
- ↑ Дора Александрова, „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ – marica.bg
| |||||||
