Киберпсихология
Киберпсихологията е развиваща се научна област, която обхваща всички психологически феномени, асоциирани с или повлияни от възникващите технологии. Получава се от съчетаването на кибер (от думата кибернетика) и психология.
Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]
Киберпсихология е изучаването на човешкия ум и човешкото поведение в контекста на взаимодействието и комуникацията между човек и машина, но освен това включва и области като компютърна култура и виртуална реалност, които напоследък навлизат в интернет.[1] Изследванията са насочени основно върху влиянието на интернет и киберпространството върху индивидуалната и груповата психология. Някои горещи теми включват: онлайн идентичност, онлайн взаимоотношения, личностни типове в киберпространството, пристрастяване към компютрите и интернет, регресивно поведение в киберпространството, онлайн промяна на пола и други. Тъй като интернетът все повече заема мястото на традиционните медии, изследванията се разглеждат от нововъзникваща специалност – медийната психология.
Използваните методи са статистически и теоретически изследвания на използването на интернет, но киберпсихологията включва и изучаването на подтеми като психологически усложнения, свързани с киборгите, изкуствения интелект, виртуалната реалност и други. Макар на пръв поглед да изглежда, че някои от тях са обект основно на научната фантастика, те бързо се превръщат в научен факт чрез интердисциплинарния подход, включващ биологията, инженерните науки и математиката. Полето на киберпсихологията остава отворено за нови подходи и уточняване на възгледите, особено в области като изучаването на тенденциите на емоционалните, поведенческите и умствените заболявания, асоциирани или възникнали в резултат на напредъка на технологиите.
Психотерапия в киберпространството[редактиране | редактиране на кода]
Психотерапията в киберпространството е известна още като кибертерапия или е-терапия.[2] Първият пример за тази практика не включва взаимодействие с хора, а програма, наречена ЕЛИЗА, която е разработена от Йозеф Вайзенбаум, за да отговаря на въпроси и притеснения, използвайки основните отговори на Роджър.[3]
При онлайн консултирането човек кореспондира чрез имейл или онлайн чат с психотерапевт. Съществуват и нови приложения на технологиите в психологията и здравеопазването, които използват компоненти на разширената и виртуалната реалност - например за управление на болката, лечение на посттравматично стресово разстройство, използване на аватари във виртуална среда и компютърно ръководена когнитивно-поведенческа терапия.[4][5][6] Националната здравна служба на Обединеното кралство вече признава CCBT (компютърна когнитивно-поведенческа терапия) като предпочитано лечение за леки до умерени прояви на тревожност и депресия.[7] Приложенията в психологията и медицината включват и иновации като "Виртуален пациент" и други програми за виртуална/разширена реалност, които могат да предоставят на стажантите симулирани приемни сесии, както и средства за допълване на клиничната супервизия.[8][9] В момента се провеждат изследвания за прилагането на VR технологии с помощта на видеоочила при лечението на тревожни разстройства при деца в училище.[10]
Много от противоречията, свързани с електронната терапия, са възникнали в контекста на етичните принципи и съображения.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Blascovich, Jim. Infinite reality: avatars, eternal life, new worlds, and the dawn of the virtual revolution. 1st. New York, William Morrow. ISBN 0061809500.
- ↑ Psychology // books.google.com. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ Applying psychology to understand relationships with technology: from ELIZA to interactive healthcare // www.tandfonline.com. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ Technology and Psychology 2011 // www.fenichel.com. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ Virtual and Augmented Reality: New Frontiers for Clinical Psychology // www.researchgate.net. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ Virtual and Augmented Reality: New Frontiers for Clinical Psychology // www.intechopen.com. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ August 2011 presentation by Kate Cavanaugh, author of "Hands on Help" // www.fenichel.com. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ Virtual Reality in Medicine: Treatment, Education,Training // thinkmobiles.com. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ Interactive Virtual-Patient Scenarios: An Evolving Tool in Psychiatric Education // www.researchgate.net. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ Cyberpsychology and schools: a feasibility study using virtual reality with school children // www.lavendercounselling.com. Посетен на 16 ноември 2023 г.
- ↑ E-Therapy: Practical, Ethical, and Legal Issues // www.researchgate.net. Посетен на 16 ноември 2023 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cyberpsychology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |