Китова акула
| Китова акула | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Smith, 1829 Smith, 1828 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||
| Китова акула в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Китовата акула[2] (Rhincodon typus) е най-голямата акула, а също така най-голямата от живеещите днес риби. Най-големият измерен екземпляр е с дължина 12,65 m. Той е уловен през 1949 г. в Индийския океан, край бреговете на Пакистан.[3]. Те се хранят с планктон, който филтрират от водата, също така и с мекотели, ракообразни и дребни рибки, но въпреки огромните си размери са напълно безопасни за човека. Устата на китовата акула е широка повече от 2 метра.
На цвят са сиво-синкави, като коремът е по-светъл, а на гърба си имат светли петна. Предпочитат температура на водата от 21 до 25 °C и са разпространени във всички тропични и субтропични морета.
За първи път е идентифицирана през април 1828 година и по-подробно описана през 1849 година.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rhincodon typus (Smith, 1828). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
- ↑ Рекордите на Гинес. Посетен на 8 октомври 2010
|
