Кичевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кичевчани (единствено число кичевчанец/кичевчанка, на албански: kërçovar или kërçovarë) са жителите на град Кичево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кичево[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


Македонец от Кичево, Битолски вилает, снимка от руския вестник „Вестник и библиотека за самообразование“ от 1903 година

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

  • Орце Йордев (р.1972), офицер, бригаден генерал от Северна Македония

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Панчо Недев, родом от Горно Кичево, свещеник във Велешка епархия между 1874 и 1908 година[3]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Кичево[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Цветков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[5]
  • Атанас Стоянов (около 1848 - ?), постъпил в III рота на I опълченска дружина на 19 май 1877 година, уволнен на 1 юли 1878 година, работи като хлебар в Шумен, София, Оряхово[6][7]
  • Блаже Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[5]
  • Богдан Иванов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
  • Димитър Благоев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
  • Моисей Марков, родом от Кичевско, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]
  • Никола Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Русе[8]
  • Павел Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[5]
  • Петър Георгиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  2. Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 451.
  4. Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам // Македонска трибуна, 5 октомври 2021 г. Посетен на 31 декември 2021 г.
  5. а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  6. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 191.
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  8. а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.