Ковачево (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачево.

Ковачево
Знаме
      
Герб
Девиз: Ковем своето бъдеще
Общи данни
Население2603 души[1] (15 юни 2020 г.)
199 души/km²
Землище13,328 km²
Надм. височина220 m
Пощ. код4477
Тел. код03567
МПС кодРА
ЕКАТТЕ37491
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Ковачево
Маргарита Неделчева
(ГЕРБ)

Ковачево е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 0,5 км югоизточно от мястото където Чепинска река се влива в Марица, на 4 км източно от град Септември и на 12 км западно от град Пазарджик. Селото разполага с жп спирка по линията София – Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Накити от некропола в местността Тепетарла, Ковачево, експонати на РИМ - Пазарджик

През 70-те години на 20 век при корекцията на Марица се откриват следи от древни народи живели на това място. Последват археологически разкопки, които доказват че това място е било заселено още от времето на траките. Намерени са предмети и древни сечива които се съхраняват в РИМ - Пазарджик.

Край селото са открити останки от църква от V-VI век.[2]

Старото име на селото от турско време е Демирджилер. Славело се е със сръчните си цигани-ковачи които са живеели тук.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Около 60% от живеещите в селото са турчеещи се цигани, останалите 40% българи. Циганите са преселници от време на Руско-турската освободителна война, когато цигани от съседното Звъничево бягат в Ковачево, Семчиново, Синитево и др.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

60% от населението принадлежи на исляма, останалите 40% принадлежи на християнство. Сред много от изповядващите исляма цигани (хорахане-рома) се наблюдава турско самосъзнание – те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.[4][5]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селски събор на 24 май

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Герб[редактиране | редактиране на кода]

Блазон: Чрез обърната вила на червено, зелено и златно, 1. златен чук; 2. сребърен оризов стрък; 3. червена наковалня.

Чукът и наковалнята представят името на населеното място, идващо от древния ковашки занаят, и заедно с девиза символизират зависимостта на съдбата от човешките действия.

Оризът е символ на трудолюбието на жителите на Ковачево.

Златното и червеното изобразяват огъня и жарта на ковачите.

Зеленото е символ на надеждата и хармонията, и цвят на Тракия.

Формата на щита повтаря първия герб на Пазарджик и означава административната принадлежност.

Автор на герба е Александър Алексиев от Българското хералдическо и вексилоложко общество с помощта на Йован Йоновски, а художник е Елеонора Хаджиниколова.

Знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на село Ковачево се състои от зелено и червено хоризонтални полета и равностранен бял триъгълник с основа откъм пиката. В центъра на белия триъгълник е изобразен гербът на селото с височина равна на 1/2 от ширината на знамето. Общото отношение ширина към дължина на знамето е 3:5. При вертикално поставяне гербът се изобразява вертикално.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ковачево
Починали в Ковачево
  • архимандрит Исая Серски (ок. 1800-1880), български духовник и просветен деец
  • Тодор Страхинов (1841 – 1914), български просветен деец и революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 84.
  3. Вяра Ковачева-Костадинова, Занаяти в югозападните Български земи XV-XIX век: принос в историческата етнография и терминология на общобългарската занаятчийска традиция, Изд. на Българската Академия на науките, 1991, стр. 218, ISBN 9544300473.
  4. Стратегия на Област Пазарджик за интегриране на ромите (2012-2020 г.) Стратегията на Област Пазарджик за интегриране на ромите (2012-2020 г.) е приета с Протокол от 11.12.2012 г. на Областен оперативен екип, определен със Заповед № РД-270 от 23.11.2012 г. на Областния управител на Област Пазарджик. Стратегията е утвърдена от Областният управител на Област Пазарджик на 11.12.2012 г. и е документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите на областно ниво. В документа с компактно ромско население е споменато и с. Ковачево. Отбелязана е, че продължава тенденцията част от хората, които околното население назовава като "роми" или "цигани", да се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.
  5. План за действие на Община Септември (2016-2020) за изпълнение на Стратегията за интегриране на ромите в област Пазарджик (2014-2020). В документа с компактно ромско население е споменато и с. Ковачево.