Коиловци

Коиловци
	Коиловци
	Коиловци Координати: 43°29′05.34″ с. ш. 24°45′55.04″ и. д. / 43.484818° с. ш. 24.765289° и. д. Коиловци
Общи данни
Население	907 души (15 март 2024 г.); 20,2 души/km²
Землище	44,917 km²
Надм. височина	199 m
Пощ. код	5842
Тел. код	06529
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	37856
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община; – кмет	Плевен; Валентин Христов ; (ГЕРБ; 2023)
Кметство; – кмет	Коиловци; Красимир Иванов; (БСП)

Коѝловци е село в Северна България. То се намира в община Плевен, област Плевен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че селото е създадено е в края на 17 век, около 1680 г.

През 1926 година в Коиловци са заселени българи бежанци от село Нова Ловча, Драмско, Северна Гърция, които намерили подслон в селото. На всяко семейство са измерени по два декара дворно място в западната част на селото, зад шосето Плевен – Никопол. През следващата година всяко домакинство е оземлено с по 30 декара земеделска земя.

За произхода на името на селото съществуват две теории и две легенди:

Името си селото получило от тревата „коило“, която изобилно растяла около него;
Другото предположение е, че в околността на селото още преди то да бъде заселено е имало турски колиби, които на турски език се наричали „койлу“;
Третата версия гласи, че намиращото се в дерето в центъра на селото тресавище някога било дъно на езеро, в което се удавили неизвестни ловци. Селяните се питали „кои ловци са те“. Оттогава селото се нарича Коиловци.
Четвъртата версия е, че в древни времена Дунавската равнина била покрита с гъсти гори. Затова имената на повечето селища в нея носят имена на дървета или растения (Дъбник, Ласкар, Лозица, Тръстеник, Върбица, Ореховица, Бръшляница, Вълчитрън и други). Така било и в района на село Коиловци, където бродела свирепа мечка. Тя била страшилище за населението. Но се намерили ловци, които я убили. Всички се питали „Кои ловци убиха тая мечка?“. Оттам идват и имената на селата Коиловци и Мечка.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва предимно източноправославното християнство.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Особено голям празник е селският събор на Димитровден. На сбора идват предимно близки хора – сватове, братя, сестри, приятели, които живеят в други населени места. През последните години този ден е обявен като ден на селото. Организират се музикални програми в центъра на селото, приготвят се храни и питиета с пари отпуснати от общината и от спонсори.