Кокарда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Санкюлоти с фригийски шапки с трицветни кокарди по време на Френската революция

Кокарда е вид инсигния – малък знак от метал, кожа или плат с националните цветове, поставян отпред на шапката от военни и други лица (може да се закрепи и на рамото, бедрото и други части на тялото)[1]

Кокардата представлява лента (или розетка от различни ленти) с един или няколко цвята, кръгла или овална емблема, ушита или щампована, често снабдена с допълнителни символи. Цветовете и символиката на кокардата обозначават принадлежност към дадена държава, род войски, вид въоръжени сили или политическа партия (фракция). Като правило, в много държави правят различие между кокарда (cockade), представяща цветовете на националния флаг или вида въоръжени сили, и емблема на фуражката (cap badge), изобразяваща герб, символ на рода войски и т.н.

История[редактиране | редактиране на кода]

Като аксесоар към облеклото кокардата възниква в Западна Европа през XVIII век. Тази мода, както и самият термин се появява във Франция, макар че още преди това унгарските леки кавалеристи а украсявали шапките си с подобен аксесоар[2]. Френските кокарди са първоначално от хартия и с различни цветове, но от 1767 г. стават бели - цвета на Бурбонската династия и се носят само в пехотата. По време на Великата френска революция по предложение на маркиз дьо Лафайет, към белия цвят са прибавени син и червен - цветовете на революционен Париж. Впоследствие тези цветове стават национални цветове на Франция, а бяло-синьо-червена розетка на шапката е първата национална кокарда.

В царска Русия също се възприема носенето на кокарда на шапките на официалните униформи.

Руска копринена кокарда (граждански образец) на парадна триъгълна шапка на чиновник 1—2 клас от гражданско ведомство. 1855 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954020156 Х. с. 368.
  2. Кокарды // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.