Кореком
Кореком (съкр. от фр.: Co(mptoir de) re(présentation et de) comm(erce) – Дирекция за представителство и търговия) е компания в София с верига от безмитни магазини, работещи със свободно конвертируема чужда валута в България от 1960-те до 1990-те години.
История[редактиране | редактиране на кода]
Началото е положено от външнотърговското предприятие „Булет“, което създава веригата безмитни магазини за задоволяване на потребителското търсене на луксозни вносни стоки, като печели търсената свободно конвертируема валута. Те са наречени Corecom – съкращение от френското словосъчетание COmptoir de REpresentation COMmerciale (кантора за търговско представителство). След преобразуването на „Булет“ във външнотърговското предприятие „Интеркомерс“ така се нарича и дирекцията, която се обособява като отделно външнотърговско предприятие през 1964 г.
„Кореком“ е създаден по модела на съветските магазини „Торгсин“ от 30-те години с цел режимът да придобие попаднала в населението конвертируема валута срещу дефицитни стоки. По същото време подобни магазини със същата цел се създават и в други източноевропейски страни – „Тузекс“ в Чехословакия, „Интершоп“ в Източна Германия, „Берьозка“ в Съветския съюз, „Певекс“ в Полша.[1]
В края на 1980-те и особено в началото на 1990-те години се нарояват редица безмитни магазини, чиято дейност се налага да се регламентира в средата на 1990 г., като те остават да съществуват само по граничните контролно-пропускателни пунктове – тоест на границите и по международните летища на страната.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Стоките, които се продават в магазините, по правило не се обмитяват и често са по-евтини, отколкото на Запад. Те не се намират на вътрешния пазар[2]: алкохоли, цигари (като скоч, уиски и цигари „Марлборо“), потребителска електронна техника (например видео и аудио апаратура), козметика, дрехи, списания, играчки и дори храна от типа на шоколадовите яйца „Киндер сюрприз“ (познати и като „корекомски яйца“ по онова време). Продават се и български стоки, предназначени за износ или дефицитни на вътрешния пазар, както и автомобили „Волга“.
Освен основни конвертируеми валути като американския долар, магазините на „Кореком“ приемат и обменни сертификати (бонове, поименни чекове), издадени от БНБ. Не всеки обаче безопасно може да пазарува в тях: макар че формално магазините са отворени за всички, всъщност всеки, който купува стоки, но няма позволение да притежава чужда валута, е заплашен от разследване от властите, тъй като по това време валутният режим в България не разрешава свободно притежание на чужда валута. Освен чужденците достъп до твърда валута имат само най-висшата номенклатура на БКП и ограничен кръг други лица, имащи право да пътуват или да работят в чужбина. Неофициалния "черен" курс за обмен на долари е 3-4 лева за 1$ през 80-те.
Аналози[редактиране | редактиране на кода]
На същия принцип работят вериги безмитни магазини в други социалистически страни – „Интершоп“ в ГДР, „Тузекс“ в Чехословакия, „Певекс“ в Полша[3], руската „Берьозка“ и украинската „Каштан“ в СССР.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шкодрова, Албена. Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ. Пловдив, Жанет 45, 2015. ISBN 978-619-186-115-6. с. 128 – 129.
- ↑ Everyday Life in Eastern Europe Архив на оригинала от 2008-04-18 в Wayback Machine.. at the Center for History and New Media
- ↑ Jonathan R. Zatlin. The Currency of Socialism: Money and Political Culture in East Germany, p.245. Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0-521-86956-0