Корнелиу Кодряну
| Корнелиу Кодряну Corneliu Zelea Codreanu | |
 | |
| Роден |
13 септември 1899 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 1938 г.
|
| Погребан | Румъния |
| Религия | Румънска православна църква |
| Учил в | Яшки университет |
| Политика | |
| Партия | Желязна гвардия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Корнелиу Кодряну в Общомедия | |
Корнелиу Зеля Кодряну (на румънски: Corneliu Zelea Codreanu) е румънски активист, крайнодесен политик, лидер на Желязната гвардия (Легиона на Архангел Михаил). Желязната гвардия като цяло се разглежда като основното разнообразие на местния фашизъм и се отбелязва с революционното си послание от Румънската православна църква, превърнала се е във важен актьор на румънската политическа сцена, влизайки в конфликт с политическото заведение и демократичните сили. Легионерите традиционно споменават Кодряну като Капитана и той е имал авторитарна власт над организацията до смъртта си.
Кодряну, който започнал кариерата си в разцвета на Първата световна война като антикомунистически агитатор, свързан с Александър Куза и Константин Панчу, е бил съосновател на Национално-християнска лига на отбраната.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Корнелиу Кодряну е роден в Хуши, в семейството на Йон Кодряну. По-късно баща му Йон, който е учител, става политическа фигура в движението на Корнелиу.
Корнелиу следва право и започва политическа кариера. Създава крайнодясната, фашистка, антикомунистическа партия Желязната гвардия (Легиона на Архангел Михаил) през ноември 1927 година.[1]
На 30 юни 1930 година румънският парламент, вече под контрола на Националната селска партия (НСП), която се стреми да спечели подкрепата на българите в Добруджа, гласува отново да промени закона, които позволяват на българите да си върнат третината земя, предадена на държавата в резултат на предишния закон.[2]
Тази промяна се възприема на нож от арумънските активисти и основна тяхна мишена става Константин Ангелеску, дееца на НСП предложил промяната, депутат от окръг Калиакра и държавен секретар в Министерството на вътрешните работи.[2]
На 21 юли 1930 арумънинът Георге Беза прави неуспешен опит за покушение срещу Ангелеску. В резултат е арестуван лидерът на Легиона Корнелиу Кодряну. Йон Караника заедно с Константин Папаначе, Григоре Пиху, Стерие Чюмети, Георге Гичя, Стере Фикъта и Мамали подписват брошура, в която твърдят, че покушението е оправдано. Те също са арестувани и на 24 юли 1930 година на път към затвора Въкърещи се срещат с Кодряну и прекарват 40 дни в затвора с него. Всички се присъединяват към Желязната гвардия. Според Папаначе, Кодряну е впечатлен от поведението на седмината арумъни в затвора и казва:
| „ | Вашето нравствено здраве е от източника. В планините вие съхранявате всички съкровища на расата си. Някога и моят народ беше като вас. Днес той е изкривен в голяма степен. Бих искал да излекувам своя народ, да имам легионери като вас.[2] | “ |
След забраната на Желязната гвардия от министър-председателя Йон Георге Дука на 10 декември 1933 г. Корнелиу Кодряну започва да се крие от властите.[3] В крайна сметка Корнелиу е арестуван и осъден на 10 години тежък каторжен труд.[4] На 30 ноември 1938 година е обявено, че Кодряну е застрелян при опит да избяга от концлагера предната нощ.[5] Детайлите около смъртта му са разкрити много по-късно – най-вероятно 14 затворници заедно с Корнелиу са изведени от затвора и екзекутирани (удушени вероятно с гарота и застреляни) край Снагов от румънската жандармерия, а телата им са заровени в двора на затвора в Жилава.[6]
Според проучване на румънската телевизия в 2006 година, Корнелиу Кодряну е сред 100 най-велики румънци.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Francisco Veiga, Istoria Gărzii de Fier, 1919 – 1941: Mistica ultranaţionalismului, Humanitas, Bucharest, 1993, р. 92 – 93.
- ↑ а б в Gica, Alexandru. The Recent History of the Aromanians in Romania
- ↑ Cristian Sandache, Istorie și biografie: Corneliu Zelea Codreanu, Editura Mica Valahie, București, 2005, ISBN 978-973-7858-92-4, p. 190.
- ↑ Ilarion Ţiu, "Relaţiile regimului autoritar al lui Carol al II-lea cu opoziţia. Studiu de caz: arestarea conducerii Mişcării Legionare"[неработеща препратка], in Revista Erasmus Архив на оригинала от 2008-02-23 в Wayback Machine.
- ↑ Ilarion Ţiu, "Relaţiile regimului autoritar al lui Carol al II-lea cu opoziţia. Studiu de caz: arestarea conducerii Mişcării Legionare"[неработеща препратка], in Revista Erasmus Архив на оригинала от 2008-02-23 в Wayback Machine.
- ↑ Norman Davies, Europe: A History, Oxford University Press, Oxford, 1996, р. 968. ISBN 0-19-820171-0
- ↑ Top 100 Mari Români Архив на оригинала от 2006-10-23 в Wayback Machine., at the Mari Români site Архив на оригинала от 2008-02-20 в Wayback Machine. of the Romanian Television