Кратовчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кратовчаните (единствено число кратовчанец, на македонска литературна норма: кратовчани, кратовчанец или кратовец, кратовци) са жителите на град Кратово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях:

Родени в Кратово[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Ефрем Каранов
Серафим Кратовски, деец на ВМРО

А[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Гюргинчев (1879 – 1922), деец на ВМРО, кмет на Кратово
  • Александър Попдимитров (1892 – 1970), български офицер, генерал-майор
  • Александър Хаджигеоргиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец
  • Анания Младенов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[1]
  • Атанас Полеган, свещеник в Кюстендил през 30-40-те години на XIX век, спомоществовател за „Писменик общеполезен“ на Христаки Павлович (1835), „История на Великий Александра македонца“, превел Христо Василев (1844), „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)[2]

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Борозанов (1897 – 1951), български артист и кинорежисьор
  • Борис Георгиев Анастасов (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[3]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Гърчев (1885 – 1912), български военен и революционер
  • Георги Данаилов (1877 – 1928), български просветен деец
  • Георги Евремов (1932 – 2011), учен от Северна Македония
  • Георги Киров (1883 - ?), български синдикалист, миньор в Перник и в мина „Бъдеще“ в Тревненския балкан, пръв секретар на Рудничарския синдикат в Перник, от 1919 г. до декември 1944 г. работи в окръжното данъчно управление в Русе[4][5]
  • Георги Цветинчев (1882 – 1967), български революционер, юрист, общественик и просветен деец
  • Георги Шатев 1882 – ?), български революционер
  • Григор Манасиев (? – 1903), български просветен деец и революционер
  • Георги Нови Софийски (1496/1497 – 1515), български светец новомъченик
  • Георги Ефремов (р. 1932), политик от Северна Македония

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Ефрем Каранов (1852 – 1927), български фолклорист, преводач и обществен деец

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирил Иванов Попандонов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Кольо Захариев, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[9]
  • Костадин Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[10]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Мане Кратовски (? – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922 заедно с Илия Кушев[11]
  • Михаил Димитров Шатев (1863 – 1915), сладкар, 1 клас, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Михаил Монев (1881 – 1944) български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
  • Михаил Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[13]
  • Михаил Цветков (р. 1954), министър на земеделието на Северна Македония
  • Михаил Чукчуков (1870 - 1950), български просветен деец и общественик[14]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Наско Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[1]
  • Никодим Симеонович, учител в Иван Чифлик, Русенско, през 1872 година, брат на Константин Молович[15]
  • Никола Мицев (1913-1990), деец на НОВМ, член на АСНОМ

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Павел Гюргинчев (1908 – 1979), български поет
  • Петър Давидов Белокапов (? - 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 17 души; на 22 март 1943 година съпругата му Еленка, 76-годишна от Кратово, като жителка на Скопие, подава молба за българска народна пенсия, в която пише „за българщината в Македония даде живота си моя съпруг“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България; дъщеря им Стойна е учителка, а синът им Стоил Давидов - свещеник[16]
  • Павел Шатев (1882 – 1951), български революционер
  • Павле Монев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[17]
  • Петър Трайчев (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[18]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Поручик Трайчев (? – 1923), деец на ВМРО, убит през 1923 година от органи на българската полиция.[21]
  • Трайчо Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[22]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ч[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Яким Игнатиев (1870 – 1901), български революционер, член на Одринския окръжен комитет на ВМОРО

Опълченци от Кратово[редактиране | редактиране на кода]

  • Величко Николов (1841 - март 1906, Кюстендил), от Кратовско, I опълченска дружина, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година във II батальон на Доброволчесската бригада на генерал Черняев, на 28 април 1877 година постъпва в I дружина на II рота, а на 12 юни 1877 година е преведен в I рота, след създаването на Княжество България живее и работи като самарджия в Кюстендил[23][24]

Македоно-одрински опълченци от Кратово[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Анастасов, 19 (20)-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • Димитър Авскентиев, 25-годишен, 8 костурска дружина, мутафчия, III клас, 2 рота на 10 прилепска дружина[26]
  • Иван М. Ачев, 38-годишен, работник, 1 отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[27]
  • Йордан Александров, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[28]
  • Манол Александров (Мано, Маноил, Мануил Алексов), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, шивач, I клас, Кюстендилска дружина, орден „За храброст“ IV степен[29]
  • Мите Алексов, 46-годишен, дюлгер, касапин, Кюстендилска дружина[30]
  • Михаил Димитров Шатев, 49-годишен, сладкар, I клас, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“[12] През Първата световна война починал в 3/11-а полска инфекциозна болница в Щип.[31]
  • Михаил Димитров Кокошков, 24-годишен, I клас, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал.[32] Загинал в битката при Криволак през Първата световна война като ефрейтор в 64-ти пехотен полк.[33]

Кратовчани загинали във войните за национално обединение на България[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Митев Смиленов, редник, загинал през Първата световна война[34]
  • Борис Георгиев Анастасов, поручик, загинал през Първата световна война[3]
  • Герасим Як. Цеков, редник, загинал през Първата световна война[35]
  • Димитър Иванов, ефрейтор, загинал през Междусъюзническа война[36]
  • Дионис Алексиев Мойсеев, канонир, загинал през Първата световна война[37]
  • Иван Лазаров, редник, загинал през Междусъюзническа война[38]
  • Кирил Иванов Попандонов, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Коста Кузманов, редник, загинал през Междусъюзническа война[39]
  • Михаил Димитров Кокошков, ефрейтор, загинал през Първата световна война[33]
  • Михаил Петров, редник, загинал през Междусъюзническа война[40]
  • Михал Петров, редник, загинал през Първата световна война[41]
  • Михал Димитров Шатев, редник, загинал през Първата световна война[31]
  • Нане Деспотов, редник, загинал през Първата световна война[42]
  • Никола Гичев Мицов, редник, загинал през Първата световна война[43]
  • Петър Мързов Максимов, редник, загинал през Първата световна война[44]
  • Стефан Ив. Кратовски, старши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[45]
  • Юрдан Тодоров, редник, загинал през Междусъюзническа война[46]

Свързани с Кратово[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през Балканската война, действа с Ефрем Чучков и части на Седма рилска дивизия[47]
  • Владимир Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през август 1914 година[47]
  • Димитър Кратовски, православен дякон и български книжовник от XV век
  • Стефан Павлов Кантарджията, войвода от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  2. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 535.
  3. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5; а.е. 330, л. 5
  4. ↑ Димитров, Георги. Георги Димитров за профсъюзите, том 1. София, Профиздат, 1963. с. 945.
  5. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 208. Посетен на 2 септември 2015.
  6. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  7. ↑ Иван К. Сапунджиев // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 8 декември 2022.
  8. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 9
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
  12. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 803.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  14. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
  15. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 593.
  16. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 309 - 310.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
  18. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  19. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  20. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 205.
  21. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  22. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
  23. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
  24. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 19.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  31. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.
  33. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 42; а.е. 333, л. 46
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 62, 63, 67
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 9, 10
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 51
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 73
  38. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 65
  39. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 60
  40. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 113
  41. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 10
  42. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 18, 19
  43. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 386, л. 49
  44. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 113
  45. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 80
  46. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 25
  47. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кратовчани&oldid=12096572“.