Кривомер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Механичен кривомер
Електронен кривомер

Кривомер или описометър е инструмент за измерване дължините на произволни криви линии.

Прост кривомер се състои от зъбно колелце с известна обиколката, прикрепено към дръжка. Колелцето се поставя върху кривата линия, която трябва да бъде измерена, и чрез насочване с дръжката се движи по линията. С преброяване на броя зъбчета, които са докоснали измерваната повърхност, може да се установи дължината на кривата линия по следната формула:

дължина на кривата = обиколка на зъбното колелце × преброени зъбчета / общ брой зъбчета на колелцето.

При по-сложните модели кривомери, зъбното колелце е свързано чрез механични елементи с шайба с нанесени стойности, от която директно може да бъде прочетена дължината на кривата.[1]

Инструментът най-често се използва за измерване на дължините на пътища, реки и други линейни обекти на географските карти. Кривомерите, разработени с такава цел, работят с мащаби, позволяващи измереното разстояние да е в определени мерни единици – километри и мили.

Ранни версии на инструмента са патентовани през 1873 г. от английския инженер Едуард Ръсел Морис.[2] Кривомерът, който той разработва, е първоначално записан като „патентован картомер“, въпреки че по-късните му версии се продават под името „Wealemefna“.[3] През 1881 г. Морис пише, че е измислил това изцяло оригинално название в опит да надхитри имитаторите му, но отказва да разкрие произхода на думата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gerard L'Estrange Turner, Scientific Instruments, 1500 – 1900: An Introduction, Philip Wilson Publishers 1998, ISBN 0-85667-491-5 (p.83)
  2. THE LONDON GAZETTE, DECEMBER 12, 1873
  3. Mathematical Instruments: Map Measurers
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Opisometer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​