Крушаре

Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Крушари (дем Пела).

---

Крушаре
Крушаре 42.562889, 26.382214 Крушаре
Общи данни
Население	2253 души (15 март 2024 г.) 77,3 души/km²
Землище	29,134 km²
Надм. височина	144 m
Пощ. код	8877
Тел. код	04514
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	40083
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    – кмет	Сливен Стефан Радев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Крушаре Димо Станков (ОДБ, ОБТ)

Крушаре е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География

Селото се намира на около 15 км югоизточно от Сливен и на около 13 км северозападно от Ямбол.

Селото е разположено на левия бряг на река Тунджа в южната най-ниска част на Сливенско поле, на около 150 м надморска височина. От запад, юг и изток е заобиколено от най-източните ниски разклонения на Сърнена гора.

По-близо е до Ямбол, но административно и икономически е приобщено към Сливен.

Алувиално-ливадните почви край Тунджа, канелено-подзолистите почви и черноземните смолници са подходящи за отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. От 60-те до 80-те години на ХХ в. тук са създадени крупни масиви от овощни градини, лозя и зеленчуци. Голям разсадник за овощен посадъчен материал от праскови, кайсии, ябълки, круши, череши задоволява нуждите на южна България. През 90-те години разсадникът е изоставен и значителна част от овощните насаждения са унищожени.

При новите условия се използват различни форми за обработване на земята – земеделска кооперация на доброволни начала, сдружения даване под аренда и с лично участие. Произвеждат се зърнено-хлебни и технически култури, зеленчуци, грозде. Добре развито е животновъдството – овце, говеда, свине, птици. Днес биволовъдството е изгубило значението си, но говедовъдството продължава да се развива, а дървеният тесен мост е заменен с широк железобетонен мост.

История

Турското име на селото е било Артъкларе. Някои автори свързват старото име на селото Артакларе със средищното му положение между двата града. Според други преди да бъде заселено, околното население наричало землището му ортаери-средина, откъдето и Артакларе. Според трета версия, която е най-правдоподобна, преди заселването на мястото му е имало чифлик или воденица държана от ортаци. В турските документи селото се споменава през 1609 г. под името Артуклар. Възможно е името да произлиза от турското Артук-Артуклар. (Артук=човек с големи качества).

Говедовъдството е стар поминък на населението. В „Пътувания по България“ К. Иречек пише: „Тъкмо един час от Ямбол се минава по дървен мост пак през Тунджа. В не дълбоката вода под моста множество черни, лениво преживящи биволи, повечето от които само главата си подаваха на повърхността, а до тях на един малък остров почиваше стадо бели волове.“

Училището е от 1868 г., а читалището от 1929 г. Поставена е паметна плоча на загиналите в Отечествената война 1944-1945 г. Издигнат е бюст-паметник на антифашиста Демир Славов, обесен през 1942 г. в Сливенския затвор.

На 2 км западно от селото има селищна могила от бронзовата епоха и две надгробни могили. В местността Юртя има следи от средновековно селище. Открити са наушник и колективна находка от 320 византийски монети от XII век.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1910 1064 1920 1327 1926 1477 1934 1809 1946 2116 1956 2235 1965 2135 1975 2101 1985 2224 1992 2239 2001 2146 2011 2064 2021 2097

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	2064	100.00
Българи	1297	62.84
Турци	–	–
Цигани	736	35.66
Други	7	0.34
Не се самоопределят	–	–
Не отговорили	20	0.97

Религии

Православно християнство

Православен храм „Св. Троица“.

Обществени институции

Село Крушаре е в състава на Сливенска община. Има автобусни връзки със Сливен, Ямбол, Кермен и други. Селото е благоустроено с хубав център, много образцови домове и големи стопански дворове, здравен участък, кметство, голям читалищен дом, търговска сграда, училище.

• Читалището на селото е утвърдено със заповед на Министъра на народното просвещение, подписана на 20 май 1929 година. Носи името „Искра“ от създаването си. Читалищната библиотека участва в проект на Глобални библиотеки, по който е изработен сайт на селото.
• Училището в село Крушаре има над 130-годишна история. В миналото е носело името на българския поет и революционер Никола Вапцаров. Понастоящем е преименувано на „Черноризец Храбър“.
• Кметството се намира в самия център на селото и част от обновената читалищна сграда с модерно оборудване и европейски облик.

Културни и природни забележителности

През лятото на 2008 археолозите от Регионалния исторически музей гр. Сливен проучват в съвместната си работа с екипа на ТЕМП, под ръководството на проф. Георги Китов две могили край с. Крушаре. От особен интерес е Якимова могила. „Тя е много атрактивна, с представителни произведения на тракийското изкуство от втората половина на V век пр.н.е. Находки от тази епоха в България се срещат твърде рядко“, казва ръководителят на експедицията д-р Георги Китов от Археологическия институт с музей при БАН. В могилата е открит златен нагръдник, най-големият намиран в България, златен пръстен с изображение на музикант върху плочка от полускъпоценен камък, три сребърни съда, броня с железни ръкави, меч и други оръжия.

Открития са направени след приключване на теренната работа, когато в базата, след почистване на красив бронзов съд от Якимова могила, на дръжката му откриват три букви. Те са на гръцки език и както обяснява д-р Китов, езиковедите ги разчитат като „на героя“. Това означава, че съдчето би могло да се разглежда като един вид „купа“, получена при победа в състезание – може би музикално, ако се има предвид изображението на пръстена на погребания (мъж, който свири на лира) или друг вид състезание. Този пръстен д-р Китов смята за най-ефектната от находките на експедиция ТЕМП в Сливенско: „Пръстенът е много красив, с много красиво, добре изпълнено и високохудожествено изображение. Освен това ние досега не бяхме намирали пръстен с въртяща се плочка. В България са известни два такива – единият със златна плочка с надпис, другият – с изображение върху полублагороден камък, какъвто е и откритият от нас в Якимова могила. Той е с изображение на музикант върху плочка от ахат.“ Това е пръстен-печат, потвърждава Китов. Носен е с печата навътре към дланта, защото обратната страна е изпъкнала и е неудобна, а и така се предпазва изображението от повреди.

Редовни събития

Църковният празник, на който някога се е провеждал селският панаир, е бил „Свети Дух“. Това е подвижен празник в българския православен календар. В годините на социализма за празник на селото е избран 24 май.

Личности

• Станка Златева (р. 1983), българска състезателка по борба
• Демир Демирев, състезател по вдигане на тежести
• Демир Славов (? – 1942), комунистически партизанин
• Камен Васевски (р. 1935), писател

Външни препратки

• Сайт на ОУ „Черноризец Храбър“, с. Крушаре Архив на оригинала от 2020-07-23 в Wayback Machine.