Лактулоза
Лактулозата е синтетичен, несмилаем въглехидрат използван за лечение на хроничен запек[1] и чернодробна енцефалопатия (чернодробна кома), възникваща при усложнения на чернодробни заболявания. Тя е дизахарид, образуван от монозахаридите фруктоза и галактоза свързани чрез β(1→4) гликозидна връзка. Промишлено се произвежда чрез изомеризация на лактоза; като търговски продукт има жълто-оранжев цвят.
Обстрикция[редактиране | редактиране на кода]
Действието при хронична обстрикция,[2] се дължи на метаболитите на лактулозата, които изтеглят вода в червата, предизвикващи очистителен ефект, чрез осмотичнодействие. За разлика от другите лаксативни средства, които се препоръчва да се употребяват за определен период, лактулозата може да се използва ежедневно в продължение на десетилетия.[3] Безвредна е за хората от всички възрасти, с изключение на малката група страдащи от галактозна непоносимост.
Лактулозата се разгражда частично от бактериите поселяващи дебелите черва. Това води до повишаване на киселинноста в тракта поради образуването на карбоксилни киселини сред матаболитите, които не се абсорбират в дебелото черво. Това от своя страна води до задържане на вода, което прави изпражненията по-меки и лесни за изхвърляне. Леко киселата среда причинена от карбоксилните киселини активира перисталтиката. Комбинацията от тези ефекти води до много добър резултат при борбата със запека.
Особено полезна е при хора, злоупотребяващи с другите лаксативи, тъй като лактулозата няма токсичен ефект при предозиране.
Особено полезна е за лечението на запичащия ефект на опиатите и опиоидите, при пациенти на наркотични болкоуспокояващи, наркозависими, както и провеждащи заместителна терапия с метадон или бупренорпин.
Чернодробна енцефалопатия[редактиране | редактиране на кода]
При лечението на чернодробна енцефалопатия, лактулозата спомага за изхвърлянето на амония (NH3) от тялото.[4]
Лактулозата се метаболизита в червата от бактериалната микрофлора до късоверижни мастни киселини, включително млечна и оцетна киселина. Това води до подкисляване на средата (увеличение на H+ концентрация).[5] Това способства за формирането на неабсорбируемия NH4+ от NH3, улавяйки NH3 в червата и ефективно намалява плазмените концентрации на NH3.
Странични ефекти[редактиране | редактиране на кода]
Най-честите странични ефекти са: коремни крампи, метеоризъм. Прекомерно високите дози може да доведат до неконтролируема диария. По-рядко се срещат гадене и повръщане.
При чувствителни индивиди, като възрастни хора и бъбречно болни, може да доведе до дехидратация и електролитен дисбаланс.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Voskuijl W, de Lorijn F, Verwijs W, et al. PEG 3350 (Transipeg) versus lactulose in the treatment of childhood functional constipation: a double blind, randomised, controlled, multicentre trial // Gut 53 (11). Ноември 2004. DOI:10.1136/gut.2004.043620. с. 1590 – 4.
- ↑ Lactulose, MedlinePlus Drug Information
- ↑ Duphalac product details, архив на оригинала от 12 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110612155153/http://www.duphalac.com/professionals/productinformationpro/productdetails/0,,10310-2-0,00.htm#25, посетен на 6 юни 2011
- ↑ Paik YH, Lee KS, Han KH, et al. Comparison of rifaximin and lactulose for the treatment of hepatic encephalopathy: a prospective randomized study // Yonsei medical journal 46 (3). Юни 2005. DOI:10.3349/ymj.2005.46.3.399. с. 399 – 407. Архивиран от оригинала на 2008-12-16.
- ↑ Patil DH, Westaby D, Mahida YR, et al. Comparative modes of action of lactitol and lactulose in the treatment of hepatic encephalopathy // Gut 28 (3). Март 1987. DOI:10.1136/gut.28.3.255. с. 255 – 9.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
