Ланолин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ланолинът (от латински lana „вълна“ и oleum „масло“) е вещество, отделяно от мастните жлези на животни с вълна, което им осигурява защита от околната среда.

Добива се от вълната, събрана непосредствено след стригането на овцете. Първоначално ланолинът е смятан за мазнина от вълна (adeps lanae), но това е неточно тъй като в ланолина няма глицериди (глицеролови естери),[1] а стеролови естери.[2]

Ланолинът е устойчив на различни външни фактори и има способността да задържа вода и също така да абсорбира голямо количество влага. Употребява се в козметиката за различни кремове и балсами, както и в медицината за превръзки и пластири. Като хранителна добавка под код Е-913 се ползва като глазиращ агент в сладкарската промишленост.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Barnett, G. Lanolin and Derivatives // Cosmetics & Toiletries 101. 1986. с. 21 – 44.
  2. Riemenschneider, W., Bolt, H. M. Esters, Organic.
  3. Ланолин – хранителната добавка, използвана в козметиката