Левковриси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Левковриси
Λευκόβρυση
— село —
Гърция
40.272° с. ш. 21.779° и. д.
Левковриси
Западна Македония
40.272° с. ш. 21.779° и. д.
Левковриси
Кожанско
40.272° с. ш. 21.779° и. д.
Левковриси
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина598 m
Население1089 души (2021 г.)
Левковриси в Общомедия

Левковриси или Извор или Ак бунар (на гръцки: Λευκόβρυση, до 1927 Ίσβορος, Исворос или Ακ Μπουνάρ, Ак бунар[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 г. в Левковриси са регистрирани 1095 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Левковриси е разположено на 3 километра южно от Кожани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Извор е турско село в Кожанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Акъ Бунаръ (Низворо), Кожанска каза, има 687 турци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Акбунар е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 119 къщи.[3]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Ак бунар (Исворос) (Ακ-μπουνάρ Ίσβορος) живеят 650 турци.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ίσβορος Ακ Μπουνάρ) има 334 жители.[5] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 125 семейства и 534 жители бежанци.[6]

През 1927 година името на селото е преведено на гръцки като Левковриси, в превод - Бял извор.

Прекръстени с официален указ местности в община Левковриси на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кайнакия[7][8] Καϊνάκια Анаврика Άναβρικά[9] река на Ю от Левковриси[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  5. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)