Лешниковска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лешниковска планина
42.784° с. ш. 22.574° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Перник)
Част отРуйско-Верилска планинска група
Най-висок връхЗлатарица
Надм. височина1085,5 m
Подробна карта

Лешниковска планина е планина в Западна България[1], във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска група.

Планината има яйцевидна форма, като дължината ѝ ют югозапад на североизток е около 6 км, а максималната ширина в средата – до 5 км. На запад, север и изток склоновете ѝ се спускат стръмно към Трънската котловина, а на юг долината на река Лешниковица (десен приток на Ерма) я отделя от Еловишка планина. Най-високата ѝ точка връх Златарица (1085,5 м)[1] се издига в средната ѝ част, западно от село Студен извор. отводнява се от десните притоци на река Ерма.

За разлика от повечето планини в Краището Лешниковска планина е силно залесена с ниски широколистни гори.

В подножията на планината са разположени 7 села: Берайнци, Костуринци, Лешниковци, Радово, Стайчовци, Студен извор и Ярловци.

В планината се намират и останките от Берайнската каменна кариера Гарваница, Мала гарваница – Берайнското скално светилище, късноантичната крепост Земун, останки от римска баня между селата Ярловци и Берайнци, крепостта Градище, и Берайнската късноантична църква при оброчището „Св. Георги“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]